Аркади Шарков: Нуждата от увеличение на бюджета на НЗОК е крещяща

Със здравния икономист Аркади Шарков разговаряме за някои от проблемите в здравния сектор и възможните решения.

Г-н Шарков, кои са най-спешните реформи в здравната система и как трябва да изглеждат те?

Трудно мога да дам еднопосочен отговор. Въпреки че към момента в парламента има пълно мнозинство в ръцете на една партия, реформата в сектора няма да бъде лесна задача, поради факта, че има твърде много заинтересовани страни с разнопосочни идеи и нужди.

Въвеждане на индикатори за качеството на лечение и грижа би било нещо разумно, а и вече НЗИС разполага с нужната софтуерна архитектура, за да поеме подобен тип информация и данни – както от лечебните заведения, така и от пациента. Второто, което паралелно трябва върви ръка за ръка с това, е решаване на казуса с дефицита на специалисти по здравни грижи. Дали ще има политики за намаляване годините на обучение или пък за подобряване условията на труд е въпрос на преценка и анализ.

Заложените програми за скрининг също са ключови и следва да бъдат стартирани, ако има съгласие от всички заинтересовани страни. И не на последно място – изграждането на Националната детска болница следва да бъде национален стратегически приоритет.

За всяко едно от тези неща са нужни пари, а дефицитът е 7,4%. Нуждата от увеличение на бюджета на НЗОК е крещяща. Необходимо е да се покрият стари задължения, нарастващите здравни нужди на населението и да се осигури навременния достъп до иновации. Проблемът е, че на хоризонта все още няма политики за подобряване на инвестициите в здравеопазването, а населението застарява и продължава да е все така болно.

Какво би станало, ако няма увеличение на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания при увеличена събираемост от здравните вноски?

По непотвърдена информация се очаква минимално или никакво увеличение на бюджета на НЗОК за 2026 г., с оглед на нарастващия държавен дълг и нуждата от стабилизация на фиска. Въпреки че имаме увеличение на минималната работна заплата от началото на годината, както и очаквано увеличение на максималния осигурителен доход от 1 август, има риск тези пари да бъдат заделени, за да покрият други нужди извън здравните.

Подобен тип прецедент е имало само веднъж – през 2014 г., когато 1,5 млрд. лв. от резерва на НЗОК бяха прехвърлени в НОИ, за да покриват дефицита във фонд „Пенсии“. Интересно би било да видим, ако подобно нещо се случи, дали това ще бъдат парите от здравноосигурителните вноски на лицата, работещи в частния сектор или, по-невидимо, ще се случи през трансферите, които държавата прави за деветте групи граждани, които осигурява по смисъла на чл. 40 ал. 4а от ЗЗО.

Как трябва да се промени лекарствената политика, за да са доволни всички участници в системата?

По отношение на лекарствената политика основната тема за индустрията в лицето на иновативната и генеричната асоциации е как ще бъде прекроен механизмът за предвидимост и устойчивост на бюджета, на чиято база се изчисляват връщанията на компаниите (clawback) към НЗОК при надвишение на заложената бюджетна рамка.

Основният казус е, че тежестта на тази форма на квазиданък започва да става непосилна и води до две неща – или лекарства да напускат българския пазар, или да не навлизат изобщо. В трети, но сравнително редки случаи води до това добре установени терапии да влизат „през задния вход“ – без регулация на цената.

В по-глобален аспект политиката на Тръмп в момента цели да привлече инвестиции и производства на американска територия, но също и да намали цените на продуктите за американския пациент, тъй като там регулация на цената няма, за разлика от ЕС. Ако това се случи, фармацевтичните компании ще трябва да прехвърлят потенциалните си загуби към европейските потребители, което значи, че ще се преосмисли моделът на ценово рефериране в посока повишение. Това ще има пряко отношение и за българския пазар.