Аркади Шарков: Системата е хронично недофинансирана по няколко параграфа

Вчера стана ясно, че броят на здравнонеосигурените българи е близо 850 000. По темата потърсихме мнението на макроикономиста с опит в публичния и частния сектор Аркади Шарков.

Г-н Шарков, последните данни сочат, че към 2020 броят на здравнонеосигурените лица е близо 850 000, като значителен е ръстът през 2020 г. – с близо 180 000. На какво се дължи този голям брой според Вас?

От една страна това се дължи на българите, които се завърнаха в страната след началото на пандемията – част от тях се регистрираха в бюрата по труда, което също бележи пик в безработицата през 2020 г. Приблизително 1 млн. са българите, които пребивават извън границите на държавата и не плащат здравни осигуровки, което също се отрази на това механично покачване в броя на здравнонеосигурените лица. Също така, въпреки програмите за задържане на кадри от страна на МТСП, немалка част от работещите в страната бяха освободени. В следващите години количеството здравнонеосигурени се очаква да се задържи, поради факта, че се намираме във влошаваща се икономическа обстановка, и динамично променящите се рестрикции за пътуване за работа извън България. 

По какъв начин се отразява този висок брой на неосигурени лица цялостно на системата на здравеопазване у нас?

Миналата година това се отрази в 126 млн. лв. дефицит в бюджета на НЗОК. Тази година по изчисление на Министерство на финансите и НАП това представляват 203 млн. лв. невнесени здравни осигуровки в хазната, което само по себе си води до риск за бюджета, но също така и изсветлява един добре забравен стар проблем. Кой и дали трябва да се плати за здравнонеосигурените лица, особено по време на тежка здравна и икономическа кризи? Нека не забравяме също така, че част от здравнонеосигурените се възползват от услугите на спешната помощ, защото по закон тя е безплатна, което натоварва и спешните звена в страната, а също и бюджета на Министерство на здравеопазването. 

Какви мерки според вас могат да се предприемат за решаване на този проблем или поне за ограничаването му?

НАП заявяват, че са предприети мерки по събиране на задължения от лицата, включени в упоменатите групи, но това не е решение, а по-скоро част от функциите, които администрацията така или иначе извършва ежегодно. Евентуалното заплащане на тези осигуровки от страна на държавата би следвало да влезе във функциите на Министерството на труда и социалната политика – дали това ще се случи от централния бюджет или с помощта на европейско финансиране е регулаторен въпрос, но проблемът трябва да бъде решен. Това естествено може да създаде негативен стимул за всички работещи, които редовно си плащат осигуровките, защото излиза, че дори да не плащаш - пак ще получиш.

Нужно ли да се увеличи здравната вноска?

Системата е хронично недофинансирана по няколко параграфа - от една страна 850 000 здравнонеосигурени лица, от друга - държавата, която е лош платец и изплаща едва 5% от 8% за 9-те групи, които по закон осигурява. Преди да се говори за повишение на вноската, първо трябва да бъдат решени тези проблеми. Бяха предложени различни модели за съфинансиране, като един от тях доби широка популярност, а именно чрез акцизи. Дефицитите не трябва да се поемат от работещите, които редовно плащат пълния размер на здравната осигуровка, особено с оглед инфлацията и ръста в цените на базисните стоки. В икономическата теория има нещо, наречено „Крива на Лафер“ - тя показва, че с постигането на определено оптимално равнище на данъчната ставка общите приходи започват да спадат. Накратко – рисковете вследствие това покачване биха били няколко - осигуряване на по-ниска стойност, за да се компенсира покачването или бягство от осигуряване, чрез плащане „под масата“. Политическият ефект от едно такова действие може да доведе до загуба на изборите за всяка партия, която се е опитала да го прокара. В изследване на „Тренд“ от 2020 г. се казва, че 82% от българите не са съгласни да плащат повече за здравеопазване, което е показателно и за управлението на сектора.