Аркади Шарков: У нас липсва балансираният подход в предоставянето на информация за ваксините

„Проблемът у нас е, че липсва балансираният подход в предоставянето на информацията за ваксините и тя е събрана по метода на "черешобера", което означва - за нуждите на ефекта, който се търси“. Това заяви пред Zdrave.net здравният икономист Аркади Шарков. По думите му живеем в ерата на информацията и спекулата с нея е възможна винаги.

„По-скоро живеем в Света-дистопия, който Олдъс Хъксли описва в "Прекрасен нов свят", отколкото в "1984" на Оруел. Накратко - свръхинформираността води до поляризация на общественото мнение. Другият проблем е, че различни медии избират начина, по който да предоставят информацията, някои подчертават за 6-те смъртни случая, които реално не са свързани с апликацията на ваксината, други се съсредоточават върху страничните ефекти след поставянето й“, каза Аркади Шарков във връзка с излязлата информация за някои резултати от тестването на ваксината на Pfizer и BionTech.

Той бе категоричен, че

институциите не помагат - няма достатъчно добра кампания за това какво представляват ваксините,

какво може да се очаква като ефекти, както и кои демографски групи е препоръчително да обхванат.

„Трябва да се изберат нови медицински специалисти, ненатоварени с темата COVID-19, които да обяснят за какво става въпрос“, подчерта експертът.

Икономистът коментира и въпроса дали трябва да има свободен внос на ваксини срещу COVID-19: „Казусът може да бъде разделен на няколко части – първо, доколко правителството би допуснало хората да се справят сами с проблема с оглед на това, че има желание за изява тип "майка-орлица" и то е обещало безплатна ваксинация. От друга - тъй като в момента има повишено търсене, а предлагането е малко - кога ще бъде най-ранният момент, в който те ще могат да бъдат предоставени на свободния пазар за продажба. От трета - съхранението им на температура от минус 70 градуса е ключово - ще имат ли възможност аптеките и търговците на едро да се сдобият с такива мощности достатъчно бързо, а също така как ваксината ще достигне до личния лекар на температурата, на която е устойчива? Но, в крайна сметка -

трябва да бъде предоставена възможност за свободен внос за ваксини,

особено с оглед на пожелателното им поставяне, за да се видят и реалните нужди на пациентите и пазара в България“, обясни икономистът.

Аркади Шарков се спря и на темата за общия икономически контекст, в който здравната ни система ще се развива в бъдеще, като подчерта, че няма да липсват и трудности още в недалечно бъдеще.

„Факт е, че тепърва предстоят тежки моменти и то най-вече в икономически план. Рецесията се завърта с пълна сила в Европа, специално за България се очаква да има негативне ръст от минус 8% за БВП в края на годината. Броят на безработните се покачва, а от там и спадат здравните вноски в бюджета, които отговарят за около 2/3 от приходите на НЗОК.

Нужни са мерки за предоставяне на целеви финансов ресурс за системата, които да са бюджетно неутрални,

а именно да не касаят увеличението на здравни осигуровки, с оглед на икономическата криза. Средствата, целево заделени от акцизи, са подобен тип инструмент - ако заделим едва 10% от тях спрямо приходите от 2019 г., това означава над половин милиард допълнително за здравната система“, каза той.

Икономистът подчерта колко съществено е да се разбере, че здравеопазването трябва да се счита за инвестиция, от която може да бъде извлечена стопанска полза, а не като разход. „Политическата воля е ключов фактор в такива моменти - остава да видим какво ще обещаят политиците и какво ще изпълнят след мартенските избори“, заключи той.