Задължителните обществени поръчки за онколекарства няма да гарантират еднакви цени за всички лечебни заведения, а могат да доведат до по-голяма административна тежест и риск от забавяне на лечението на пациентите. Това каза председателят на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова пред Bloomberg TV Bulgaria.
По думите й е необходим по-голям контрол и прозрачност при разходването на средствата в здравеопазването, както и ясна политика за финансиране и кадри.
„Не сме против обществения контрол. Това е много важно, защото този въпрос се преекспонира. Просто сме против използването на погрешни инструменти. обществените поръчки не могат да гарантират еднакви цени, тъй като включват различни процедури, срокове и количества“, каза адв. Димитрова.
Тя допълни, че целта трябва да бъде уеднаквяване на цените и ограничаване на преразхода, но това няма как да бъде постигнато чрез стотици различни процедури.
„Ако ние говорим наистина за цел, която е да уеднаквим цените и да няма преразход на цени, не можем да очакваме, че с инструмент, който предполага провеждането на стотици обществени поръчки, тоест различни процедури, в различно време, с различни срокове и различни количества, ще постигнем една и съща цена“, допълни адв. Димитрова.
Тя подчерта, че аргументите срещу въвеждането на задължителни обществени поръчки за частните болници са правни, икономически и медицински. При онкологичнитетерапии времето е критичен фактор и административни процедури могат да създадат риск за пациентите.
„Онкопациентите не могат да си позволят да чакат да мине някаква административна процедура, за да започнат лечението си. Това обикновено са лечения, които трябва да се случат незабавно, за да бъде спрян злокачественият процес. За мен единна цена трябва да се постигне с единен механизъм. Както казах, не с 200 различни процедури, а с единен механизъм. В момента НЗОК заплаща лекарства централизирано“, каза председателят на ББА.
По отношение на разходването на средствата на НЗОК за скъпоструващи лекарства адв. Димитрова посочи, че системата трябва да бъде изградена върху прозрачност и проследяване на процесите, а електронизацията на здравеопазването е важен елемент за по-добър контрол.
„Много е важно всички процеси да бъдат проследявани и доа бъде ясно и категорично как се разходват средствата. Защото зад мантрата, че има изтичане на средства, че има някакви злоупотреби, която аз не изключвам, че може някъде да се случва, тя не може да генерализира цялата система“, каза адв. Димитрова.
Тя допълни, че здравеопазването има нужда от по-ясно разбиране за начина, по който се финансира, включително откъде идват средствата за НЗОК и какъв пакет услуги покрива системата.
„Здравеопазването има проблем с финансите, защото ние отделяме много малко здравни вноски за това. Най-ниската здравна вноска в Европейския съюз, най-ниският процент от брутния вътрешен продукт спрямо цяла Европа“, каза адв. Свилена Димитрова.
Задържането на младите медици според председателя на ББА не зависи само от възнагражденията, а и от условията за работа, специализацията и репутацията на професията. Тя посочи, че е необходима национална политика за медицинските кадри. По думите ѝ трябва да бъдат създадени стимули за младите специалисти, включително за работа в региони с недостиг на кадри и за специалности с по-малък интерес.
„Много неща могат да се направят за младите хора, но липсва национална политика за кадрите. За съжаление, това много пъти сме го поставяли като дискусия в здравна комисия, но до този момент не е получило отглас“, категорична беше адв. Димитрова.
