БЛС: Възможно е да се внесе промяна в удължителния закон за бюджета

Българската здравна система е на ръба. Това не е предупреждение, а реалност, която се усеща ежедневно от всяко лечебно заведение, независимо какво е то. Това каза председателят на БЛС на пресконференция днес по повод искането на съсловната организация за спешно стартиране на преговорите за Анекс по НРД, който да предвиди актуализация на всички медицински дейности минимум с 25%.

Той уточни, че през последните месеци в БЛС са постъпили десетки сигнали от отделни лечебни заведения, както и от асоциациите на ББА, НСЧБ, Асоциацията на Университетските болници, от специализираната и първичната болнична помощ за затруднения в работата от финансов характер и невъзможност да покриват всекидневно растящите цени.

„Настояваме министърът да влезе в ролята си на медиатор между БЛС и НЗОК, да поеме отговорност за стабилността в системата и да започнат незабавни преговори за анекс, за да подобрим финансовото състояние на лечебните заведения. Ясно е, че процесът на подписване на Анекс към НРД е дълъг и изисква време, експертиза и диалог, но най-вече изисква воля. Ролята на служебното правителство е да осигури спокойствие и да възстанови справедливостта в системата. Разходите нарастват главоломно, като в последните години са се увеличили със 75%, нарастват и разходите за персонал, а цените на медицинските дейности са на нивата от април 2024 г. Този дисбаланс води до дефицити и напрежения. Всички лекарски колегии са изразили своето становище, това е ясен сигнал, че проблемът е национален и не може да се оправдаваме с липсата на бюджет“, каза още д-р Брънзалов.

„Не е вярно, че служебен министър на здравеопазването не може да предприеме действия. Най-малкото може той може да поправи една грешка на предишните управляващи с намаляването на потребителската такса в болниците на 1 лв. и да я възстанови в предишните й граници от 5,60 лв. Може да се внесе по инициатива на министъра в парламента промяна на удължителния закон до приемане на редовен Закон за бюджета на НЗОК, защото положението е извънредно и изисква извънредни мерки“, каза зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

По думите му, когато дойде време да се приеме бюджет, трябва вече да са договорени повишените цени.

Д-р Брънзалов допълни, че при твърденията, че няма средства, се издава заповед от здравното министерство за създаване на работна група, която за един ден трябва да промени две наредби – Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба 9 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, които със сигурност ще имат отражение в бюджета на Здравната каса. Той подчерта, че трябва да се има предвид, че цялата 2026 г. е възможно да не бъде съставено правителство и да няма бюджет.

Председателят на Националното сдружение на частните болници Красимир Грудев заяви, че не е необходимо да се търсят пари за увеличението, защото те са в НЗОК. „Докладите на Здравната каса за приходите и разходите за първите два месеца на годината показват 41 млн. евро увеличение на приходите и трансферите за януари и 91 млн. евро за февруари, вследствие на увеличението на минималната работна заплата. При този темп на увеличение до края на годината ще се съберат над 1 млрд. евро повече спрямо миналата година. И ако се изпълни хипотезата, че е възможно да няма редовно правителство, тези пари ще останат неусвоени, но това не са бюджетни пари и могат да се харчат само за здравеопазване. Ще изпаднем в парадоксалната ситуация лечебните заведения да изнемогват и в същото време парите на българските граждани да стоят в сметките на Касата и да не се използват за здраве“, каза той.

Според Грудев принципът 1/12, както е разписано в закона, се отнася само и единствено за издръжката на НЗОК. „Ясно е казано, че разходите могат да бъдат до размера на приходите. Нашето тълкувание е, че при увеличение на приходите може да бъдат увеличени и разходите. Не говорим за никакви допълнителни средства, които да бъдат взети от други пера в бюджета. Парите са там, ще продължат да се трупат и ще останат неусвоени, ако не се вземат мерки“, каза още той.

„Тази пресконференция е твърде компрометираща за взаимоотношенията в българското здравеопазване. Гражданите са платили своя дял, работодателите – още по-голяма част в здравния фонд, а болниците изнемогват и са принудени да натоварват пациентите, които са били коректни към системата, с допълнителни разходи. Въпросът не е дали да има анекс, а въпросът е кога и отговорът е вчера“, каза доц. Цветелина Спиридонова, зам.-председател на ББА.

Д-р Гергана Николова, зам.-председател на НСОПЛБ, заяви, че недостигът на финанси не засяга само болниците, а цялата здравна система. „Становището на НСОПЛБ подкрепя напълно декларацията на Националния съвет на БЛС. Непрекъснато се говори за младите лекари, но с кои пари ние ще можем да осигурим достойното им заплащане, след като средствата са на нивата от 2024 г.“, каза тя.  

Д-р Николова допълни, че отварянето отново на наредба 8 и 9 ще взриви обстановката в сектора.