Наложително е да се приеме концепция за стабилизиране, оздравяване и развитие на общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ, включително промени в статута на част от болниците в звена за спешна помощ, медицински заведения за специализирана, следболнична и дългосрочна грижа. Това се казва в съвместна позиция на Българска стопанска камара (БСК) и Сдружението на общинските болници в България (СОББ) във връзка с кризата в общинското здравеопазване.
Позицията е изпратена до всички парламентарно представени партии, министрите на здравеопазването и финансите - проф. Костадин Ангелов и Кирил Ананиев, управителя на НЗОК проф. Петко Салчев и председателя на БЛС д-р Иван Маджаров.
Според БСК се налага да се направят промени в системата на финансирането на общински лечебни заведения , така че да се осигури качествена спешна медицинска помощ, извършване на клинично-лабораторни изследвания, образна диагностика и специализирана консултативна медицинска помощ извън областните градове.
„Необходимо е въвеждането на система от защитени държавни и общински болници на регионално ниво, така че да се гарантира непрекъснатост и достъпност на здравната услуги за населението в съответните региони. Очакваме приоритетни спешни мерки за преодоляване на проблемите в общинското здравеопазване, което е наистина на първа линия не само в борбата срещу COVID-19, но и за всички останали здравни проблеми на населението по места. Апелираме и за законодателни изменения на Закона за лечебните заведения, които да изключат общинските лечебни заведения от обхвата на Закона за публичните предприятия по отношение на избора и назначаването на членовете на органите на управление“, пише в позицията.
Според изразеното становище проблем е и промяната в Закона за лечебните заведения, според която членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в капитала, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия. „Същевременно съгласно Закона за публичните предприятия, не могат да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище. Това, на практика означава, че в управлението на общинските заведения не могат да участват лекари, работещи в тези болници, а ще бъде необходимо да бъдат назначени външни за тях лица, което допълнително утежнява тежкия кадрови дефицит от реално работещи медицински кадри в общинските болници“, пишат от БСК и СОББ.
Припомняме, че според публикувания за обществено обсъждане от Министерството на здравеопазването проект на Постановление на Министерски съвет, бордовете на директорите на лечебните заведения ще се избират по досегашния ред, независимо от изискванията на Закона за публичните предприятия (ЗПП). Според вносителя на промяната в ЗЛЗ при избор д-р Даниела Дариткова се запазва досегашния ред, а изменението касае само акционерните дружества, а не и ЕООД, каквито са общинските лечебни заведения.
„Във връзка с оповестеното намерение за колективна оставка на членовете на УС на Сдружението на общинските болници в България (член на БСК), БСК напомня, че на свое съвместно заседание през м. септември 2019 г. управителните съвети на Българската стопанска камара и Сдружението на общинските болници обсъдиха и приеха категорична позиция за предприемане на радикални спешни промени в организацията, управлението и финансирането на здравеопазването, преди всичко – в системата на общинското здравеопазване. През м. март 2020 г. двете организации излязоха с общи предложения за спешни мерки за повишаване капацитета на общинските болници за противодействие разпространяването на COVID-19 в България“, пише още в позицията на БСК.
„Настоящото състояние на здравната система в условията на пандемия потвърждават, че досегашните опити за промени в здравеопазването се характеризират с ниска взаимна обвързаност, приемственост, последователност, прозрачност и консенсусно начало, което блокира тяхното въвеждане, създава значими рискове за националната сигурност и широки негативни обществени нагласи; Не са формулирани и приети реалистични приоритети, обща концепция и работещ модел на промени в здравеопазването. Взетите решения не отчитат баланса между здравни потребности, поставени цели, ограничени финансови ресурси и капацитет на компетентните държавни органи институции. Не се търси консолидиране на усилията и възможностите на организациите на медицинските специалисти, пациенти, социални партньори и неправителствен сектор. Системата е дебалансирана в полза на разходи за болнична помощ и лекарства спрямо необходимите разходи за доболнична помощ, превенция и профилактика. Закъснява се с въвеждането на всеобхватна електронизация, която да обхване в обща система всички дейности в здравеопазването, независимо от тяхната ведомствена подчиненост и принципи на работа“, заявяват от Стопанската камара.
Тя системата на финансиране на общинските болници се променя "спешно" от десетилетия.