Българският фармацевтичен съюз подкрепя някои предложения за законови промени, предлага прецизиране на част от тях, както и нови промени в проект за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Това каза пред журналисти Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС), цитиран от БТА.
Специализираната електронна система за проследяване и анализ (СЕСПА) на лекарствени продукти следи само количествата на лекарствата, включени в Позитивния лекарствен списък, и генерира забранителен за износ на лекарства списък. Проектът за промени на закона предвижда в СЕСПА да попадат всички лекарства по лекарско предписание, което ние подкрепяме, тъй като така ще се гарантира по-добър достъп до тях, каза още Маринов.
В момента фармацевтите и аптеките нямат достъп до данните в тази система и няма как да знаят точно кой търговец на едро с какви количества от даден медикамент разполага, обясни той. По думите му има търговци на едро, които крият количеството на лекарства, които имат, което дава възможност някои търговци на едро приоритетно да осигуряват лекарства за свързани с тях аптеки. Ако промените бъдат приети, аптеките ще могат да виждат кой търговец какви количества от дадено лекарство има. Предлагаме и поръчка на лекарство да се прави само ако има електронно предписание на медикамента, посочи Маринов. По думите му това ще гарантира, че пациентът няма да поръча лекарството в няколко аптеки, както и че лекарството няма да бъде доставено в няколко аптеки, а след това няма да бъде купено.
БФС подкрепя въвеждане на контрол върху търговците на едро и контрол на верификацията на доставените към аптеките опаковки, тъй като сега няма гаранция, че аптеките не получават нефалшифицирани лекарства. Митниците също трябва да имат достъп до СЕСПА, за да се затвори още една възможност за злоупотреби, каза още Маринов.
В момента е забранено една фирма да бъде едновременно производител на лекарства, търговец на едро и да притежава повече от четири аптеки, но няма ограничение едно физическо или юридическо лица да създаде безброй юридически лица, които да отворят колкото иска аптеки, посочи още Маринов. По думите му трябва да се промени и този текст в закона, за да няма възможност чрез свързани лица да има концентрация във веригата на лекарствоснабдяването.
От БФС предлагат още Националната аптечна карта да се поддържа в дигитален вид и да се актуализира автоматично.
Дейностите, които могат да се извършват в аптеките, освен продажба на лекарства, са здравни интервенции в условията на амбулаторна фармацевтична практика, като целта е повишаване на качеството на живот на пациентите, каза проф. Христина Лебанова, декан на Факултета по фармация към Медицински университет – Плевен. Дейностите са свързани с промоция на здравето и превенция на заболяванията, скрининг за някои социалнозначими заболявания. В аптеките в България сега се предлагат само девет услуги, докато в заобикалящите ни държави се предлагат до 20 услуги, извършвани в аптеки, посочи още тя.
Днес се отбелязва Световният ден на фармацевта. През 1912 г. е създадена Международната федерация на фармацевтите (FIP), в която към момента членуват повече от четири милиона магистър-фармацевти. Тази година празникът преминава под мотото "Укрепване на ролята на фармацевтите за по-здраво бъдеще“.
Към 1 септември 2026 г. 78% от магистър-фармацевтите в България са жени, а 22% - мъже, каза Светослав Крумов, главен секретар на БФС. Фармацевтичната общност продължава да се подмладява, като най-големият ръст е сред фармацевтите до 30-годишна възраст. Броят на магистър-фармацевтите за последните девет месеца е нараснал с 2,2%, като към момента те са 7824, като от тях близо седем хиляди работят в аптеки за обслужване на населението, а останалите – в болнични аптеки, в представителства, в институции, в академичната общност. По брой на фармацевти на глава от населението се доближаваме до челното място в световен мащаб. Плътността от фармацевти средно на 10 хиляди души е 10,1, което е доста над средния показател за ЕС, посочи още Крумов. По думите му въпреки броя на фармацевтите, има недостиг, тъй като все повече студенти след завършването си избират да не работят в аптека, както и заради това, че с всеки завършил фармацевт се отваря една нова аптека. Това води до недостиг на фармацевти в страната ни, добави той.
Броят на аптеките в България към 1 септември 2026 г. е 3300, като през 2025 г. са били 3233, посочи още Крумов. По думите му 79% от аптеките работят по договор със здравната каса. Заради методиката, по която се заплаща на аптеки, работещи в отдалечени, в труднодостъпни места, изпълняващи единствена дейност на територията на община и денонощни аптеки, се отвориха нови аптеки и се подобри достъпът до аптеки на над 60 хиляди души. Това обаче не означава, че е подобрен достъпът до терапия, тъй като се наблюдава влошена логистика на лекарства и ненавременна доставка, каза още Крумов, цитиран от БТА.
