Близо 685 хиляди са изпълнените от Спешна помощ повиквания в цялата страна за 2022 г. От тях спешните са почти 580 хиляди, или 84,56%. Неспешните пък са малко над 85,3 хиляди, или 12,47%. Около 3 на сто или малко над 20,3 хиляди от повикванията пък са за санитарен транспорт. Това показват данни, систематизирани в годишната електронна публикация на Националния статистически институт (НСИ) и Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерството на здравеопазването.
Общият брой пациенти, прегледани от спешните медици през 2022 г., възлиза на близо 675 хиляди души. От тях наистина спешните случаи са били 587 хиляди (87%), а неспешните – 87,3 хиляди (близо 13 на сто), показва статистиката.
11 са областите, в които
не е отчетен нито един случай на викане на линейка за неспешен пациент
Сред тях са тези с най-големите градове в страната – София, Пловдив и Варна, както и Габрово, Добрич, Ловеч, Плевен, Разград, Хасково, Шумен и Ямбол.
Обратната страна на монетата показват области като Бургас и Кюстендил, където неспешните повиквания са не просто много, а превишават броя на действително спешните. Така например, в област Бургас броят на спешните повиквания за 2022 г. е 20 250, докато
този на неспешните е 35 411, или с близо 75% по-голям
В Кюстендил ситуацията е подобна, макар и в процентно отношение не толкова драстична: при 7846 реално спешни повиквания, тези, които не са изисквали подобна намеса, са 8062, или с 2,75 на сто повече.
Още няколко са областите с висок брой повиквания, които в действителност не е трябвало да се адресират до Спешна помощ: Благоевград (9042), Сливен (5758), Смолян (5617), Стара Загора (5361), Силистра (4452), Перник (3632), Враца (3127), Пазарджик (1936), Търговище (1217). В нито една от тях обаче тези случаи не превишават броя на действително спешните.
Причините, поради които хората през 2022 г. са викали линейка, са разнообразни. От всички 587 053 действително спешни пациенти най-много са тези, потърсили помощ във връзка със заболяване (574 281), следвани от случаите на травми (66 993), отравяния (3963) и раждания (3614).
Сред заболяванията пък най-многобройни са сърдечносъдовите – общо 34 770,
като спешните медици най-често са викани за помощ при ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност (15 319), нестабилна ангина пекторис (12 013) и остър инфаркт на миокарда (7438). Следващи по брой случаи са мозъчните инсулти (23 016). Спешните медици са оказали помощ и на 911 пациенти с наркотични зависимости, сочи статистиката.
Сред травмите пък най-много са битовите, като
Спешна помощ е викана за 43 832 души, пострадали при битов инцидент
Следващата голяма група е тази на транспортните травми, като медиците са помогнали в 10 276 такива случая. Спешна помощ се е отзовала при 4608 пострадали при криминални инциденти и в 1199 случая на спортни травми, показват данните. Най-малко на брой са производствените травми, при които пострадалите са се нуждаели от спешна помощ – 705.
Подробно с данните за дейността на Спешна помощ през 2022 г. можете да се запознаете тук.
Трябва ВСЕ ПАК някой да заплаща правенето на неспешни адреси и прегледите,които реално са поне 90% ! Това трябва да се реши спешно ,на ниво МС,и хлъзгавите ни политици да бъдат притиснати от работещите в ЦСМП ,защото е явно,че това безобразно разхищение ще продължи вечно! ⚠️Спешна помощ, не трябва да изпълнява социални функции, докато нека се умират хора!
Нереална статистика от събрани "кръстени" диагнози.Който е работил и анализирал знае,че действителната спешност е 5–8 %.Останалото е стъкмистика.
А какво да прави болния като няма дежурни лекари? А какво е виновен този, който си плаща осигуровки, а го сравняват с тези, които викат Спешна помощ, защото не са осигурени?
Пациентът или е спешен и се обслужва от СП или НЕ Е СПЕШЕН и си записва час за преглед при личния лекар в неговото работно време и когато му е даден часът. Бедата е, че пролетарските гащници иска да им с обърне НЕЗАБАВНО внимание за хремата и покашлянето без да е това никакво спешно състояние. С две думи алчна и безобразна консумация на здравни услуги. А лекарите в СП въпреки че имат триаж и трябва да връщат такива нагли пациенти ги е страх да върнат мангалите и да се конфронтират с тях. И така си продължава комунистическата поликлиника на колела както са си свикнали от соца. Вместо да получат акт за административно нарушение + една тлъста глоба ,защото когато за кашлицата си отклоняваш Спешна Помощ от нейните функции вършиш огромно зло върху този, който е с инфаркт и няма да дойдат навреме да му помогнат. Схващате ли каква долна дупка е държавата в която живеете и управниците за които гласувате и десетилетия не са регулирали нищо в системата и са допускали тези злоупотреби? Как да познаете дали един случай е спешен или не, ли ? Ами пациент ,който след прегледа не е хоспитализиран в СП гарантирано в 98% не е бил в никакъв случай спешен ,а просто поликлиничен навлек решил да не чака никъде ,просто да го обслужат бързо при това безплатно.
Не спешните да се глобяват. Като платят няколко глоби ще се научат.