Ранната диагностика и иновативните терапии са ключът към ефективната борба с макулната дегенерация, съобщи БТА. Около това мнение се обединиха експерти, които участваха в Кръгла маса на тема „Действие за хората с макулна дегенерация“ в София по повод Международния ден на възрастните хора, който се отбелязва днес. Форумът бе организиран от Сдружение „Ретина България“ с участието на представители на институции, пациентски организации, офталмолози и експерти по обществено здраве.
Специалистите подчертаха, че навременното откриване на заболяването и достъпът до модерни методи на лечение могат значително да забавят загубата на зрение, да подобрят качеството на живот на пациентите и да намалят социалните и икономическите последствия за обществото.
Събитието постави акцент върху макулната дегенерация – водеща причина за загуба на зрение сред хората над 50 години в Европа и в България. По данни, цитирани по време на форума, заболяването има сериозни социални и икономически измерения, като годишната му тежест за страната е близо 1 млрд. лв.
По време на кръглата маса експертите посочиха, че възрастово обусловената макулна дегенерация (МДСВ) е заболяване, което засяга основно хора над 55 години, като рискът се увеличава значително с възрастта и достига над 30% при лица над 75 години. Към 2020 г. в България са регистрирани 32 060 пациенти с неоваскуларна форма на заболяването, като едва 10% са на възраст между 50 и 65 години, а останалите са над 65 години. Прогнозите сочат, че до 2050 г. броят на пациентите ще се увеличи до 37 550, като това се дължи на демографската промяна и застаряването на населението.
Икономическата и социалната тежест на МДСВ е значителна, категорични бяха експертите. Директните медицински разходи за контрол на заболяването възлизат на 33,2 млн. лв., а индиректните разходи, свързани с загубена работоспособност и ангажираност на обгрижващи лица, достигат 155 млн. лв. годишно. Ефективната ранна диагностика, достъпът до иновативни терапии и рехабилитационни програми са от ключово значение за намаляване на негативните последици от заболяването, смятат експертите.
Фокусът на кръглата маса бе насочен към ключовите предизвикателства пред хората с макулна дегенерация – от необходимостта от скрининг и ранно откриване на сухата и влажната форма на заболяването до достъпа до иновативни терапии за авансирали форми, включително географска атрофия и неоваскуларна макулна дегенерация. Обсъдени бяха също възможностите за рехабилитация и прилагане на технологични иновации за възрастните хора, както и интегрирането на проблемите на пациентите с макулна дегенерация в Националната здравна стратегия и Националната стратегия за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве.
Поздравителен адрес от името на министъра на здравеопазването Силви Кирилов бе представен от Здравка Атанасова. В поздравителното писмо беше подчертано значението на превенцията, навременната диагностика и съвременните терапевтични подходи. „Присъствието на хора, живеещи с макулна дегенерация, и обмяната на опит между водещи експерти ще допринесат за очертаване на ефективни мерки, които да намалят медицинските, социалните и икономическите последствия от заболяването“, посочи той.
Елена Чернева-Маркова, заместник-председател на Комисията за защита от дискриминацията, подчерта значението на равния достъп до здравни услуги и помощни средства за хората с увреждания. Тя отбеляза, че комисията се ръководи от принципите на Конвенцията за правата на хората с увреждания и активно работи за преодоляване на различните пречки, с които се сблъскват засегнатите лица, включително ограничен достъп до медицински изделия и помощни средства. Чернева-Маркова посочи, че участието на хора с макулна дегенерация и техните представителни организации в диалога с институциите е ключово за формулирането на ефективни решения, които да гарантират достойно и активно участие в обществото.
