Едва 2% от бюджета за здравеопазване в България се отделя за превенция на хроничните незаразни болести общо и този факт придобива особена острота на фона на много високата смъртност от болести на органите на кръвообращението, които са най-честата причина за смърт. За това алармираха кардиолози по време на форума „Устойчив сърдечно-съдов план за България – възможности и предизвикателства“, организиран от Дружеството на кардиолозите в България и Националния алианс за сърдечно-съдово здраве, Българското дружество по интервенционална кардиология и Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрокардиостимулация.
От общия брой починали годишно, средно 70 000 – 75 000 души загиват от болести на кръвообращението, което представлява смъртност от 1100 на 100 000 души, което е около 3 пъти повече от средната стойност за Европа. Преждевременната смъртност у нас е 2 пъти по-голяма от средните нива в ЕС.
Според експертите близо 20 000 от починалите от болести на кръвообращението (или около 19%) биха могли да бъдат спасени с адекватна и добре организирана превенция. Неефективното изразходване на средствата в здравната система, нарастващите разходи за болнично лечение, липсата на регистри и риск-базирани програми са сред основните причини за тази нерадостна картина.
„Необходима е смяна на парадигмата, време е да заговорим за сърдечно-съдово здраве, а не за сърдечно-съдови заболявания“, категоричен бе председателят на ДКБ чл.-кор. проф. Асен Гудев. По думите му абсолютно належаща цел е България да създаде свой Национален план за сърдечно-съдово здраве, който включва програми за профилактика и иновации в лечението. Такава стъпка би била в съзвучие с европейски подход, който разчита на създадения План за справяне със сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве (EАССЗ) - организация, която обединява здравните специалисти, пациентите, работодателите, застрахователите, изследователите и индустрията. Той има за цел да намали с една трета преждевременните и предотвратими смъртни случаи в Европа до 2030 г., да подобри достъпа до висококачествени оценки на сърдечно-съдовия риск и да създаде мултидисциплинарни пътеки в грижата за пациентите със сърдечно-съдови заболявания.
Проф. Гудев посочи, че ДКБ и Националният алианс имат готовност да поемат такава отговорна задача, а един Национален план за сърдечно-съдово здраве в много отношения ще бъде аналог на Националния противораков план, по който също се работи усилено.
