Държавата и работодателите в България изплащат около 300 млн. евро годишно за болнични, свързани със стрес и прегаряне, като тези разходи показват тенденция към непрекъснато увеличение. Това коментира Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, цитиран от БТА. По думите му около 40 на сто от причините за текучество на служителите са следствие от професионално прегаряне, а над 30 на сто от грешките, нарушенията и злополуките на работното място са пряко свързани с хроничен стрес и преумора.
Томов базира думите си на проучване на екип от експерти на БСК на професионалното прегаряне в шест професии с повишен риск за психичното здраве, публикувано днес на интернет страницата на Камарата.
Професионалното прегаряне води до прогресивно изтощение, загуба на мотивация и може да завърши с пълен психически срив. Това е един от изводите от проучването. Авторите подчертават, че проблемът в България е мащабен и представлява сериозно предизвикателство за конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката.
Изследователите предупреждават, че ако не се предприемат своевременни мерки, професионалното прегаряне може да достигне размерите на глобална „пандемия“ през следващото десетилетие, коментира Томчо Томов.
По думите му прегарянето не може да се третира като периферен проблем, а представлява ключово предизвикателство в политиките за развитие на конкурентоспособен човешки капитал. Според Томов традиционните управленски подходи се оказват непродуктивни. Научните доказателства категорично сочат необходимостта от системна трансформация на работната среда, с акцент върху психологическото благополучие на работното място, управления на различията и конфликтите, организационна подкрепа и фундаментално преосмисляне на очакванията към бизнес ефективността, посочи експертът.
Резултатите от проучването показват, че 73 на сто от изследваните са засегнати от бърнаут в средна (62 на сто) или висока (11 на сто) степен. Синдромът е най-интензивен при специалистите по маркетинг, продажби и ИКТ. Жените са по-уязвими от мъжете (14 на сто – с високо ниво, срещу 8 на сто при мъжете). Младите хора от поколенията Y и Z също са по-силно засегнати в сравнение с по-възрастните си колеги.
Според Томов мерките за справяне с прегарянето обхващат система от действия, насочени към оценка на риска за психичното здраве и създаване на фирмени програми за управление на стреса. Необходимо е поставяне на хората преди процесите, проектиране на работата така, че да се ограничи претоварването и да се осигурят оптимални условия за здраве, безопасност, благосъстояние и производителност. Нужно е също и насърчаване автономията и самоконтрола в работата, използване на ефективни системи за материално и морално стимулиране и признание за усилията.
Възможности са и въвеждане на гъвкави режими на работа, почивки и отпуски, съобразени с потребностите на служителите, подобряване на организационните комуникации и атмосферата във взаимоотношенията. Други мерки са: създаване на корпоративни програми за психично здраве и подкрепа на работещите, провеждане на информационни кампании за промоция на здравето, обучение на служители и мениджъри в индивидуални стратегии и техники за разпознаване и управление на стреса и прегарянето в работата.
Добра възможност за справяне с проблема бърнаут е предоставяне на допълнителни пакети от здравни услуги, помощ от лицензирани терапевти, програми за уелнес, релаксация, физическа активност, фитнес, спорт, туризъм и пр. Насърчаването на вътрешно доброволчество и взаимопомощ между служителите, чрез развитие на фирмени програми за ментален коучинг, консултиране и взаимна подкрепа в преодоляването на стреса и прегарянето, също са сред решенията за борба с този проблем.
Обобщените резултати от изследването вижте тук.
Снимка: Pixabay
