Близо 300 пациенти с ХИВ/СПИН се лекуват в УМБАЛ „Свети Георги“

Безпочвено е стигмата „болен от ХИВ/СПИН“ да продължава да битува в нашето общество. При спазване на назначена медицинска терапия, носителите на вируса водят живот като всички останали – ходят на работа, създават семейства и не представляват опасност за околните. В наши дни ХИВ-позитивни майки, приемащи необходимите медикаменти, раждат деца, които не са носители на ХИВ. Това разказа в Световния ден за борба със СПИН – 1 декември, доц. д-р Иван Балтаджиев, лекар от Сектора за пациенти с придобита имунна недостатъчност към Клиниката по инфекциозни болести на УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив.

В сектора амбулаторно се проследяват приблизително 300 пациенти с ХИВ/СПИН, като средногодишно се регистрират 30-40 новооткрити случая на пациенти на всякаква възраст. Предоставя се и стационарно лечение в отделна сграда на Клиниката по инфекциозни болести за тези, които имат нужда от болничен престой. На всеки 6 месеца се правят специфични изследвания: CD4 и вирусен товар, разказа още доц. Балтаджиев.

Секторът за пациенти с придобита имунна недостатъчност в УМБАЛ „Свети Георги“ е един от общо петте центъра в страната и обхваща лечението на пациенти  в Централна и Югоизточна България. Останалите сектори също са в държавни университетски болници – в София, Варна, Плевен и Стара Загора. Тъй като няма райониране всеки пациент може да се регистрира във всеки един от центровете или да се премести в друг център на последващ етап.

Синдромът на придобита имунна недостатъчност е открит за първи път през 1981 г., когато лекари от САЩ описват случаи на пневмоцистова пневмония при хомосексуални мъже. Причинителят на заболяването – човешкият имунодефицитен вирус (HIV) е изолиран почти едновременно от 2 екипа учени – във Франция от проф. Люк Монтание и в САЩ от проф. Робърт Гало.

В България първите случаи са описани през 1986 г. от проф. Б. Илиев. СПИН е най-голямата пандемия в човешката история. От времето, когато е установен, до 2020 г. общият брой инфектирани е близо 75 млн. души, а болестта е причинила приблизително 36 млн. смъртни случая в целия свят.

През 2020 г. около 37 млн. души са живели с ХИВ и през същата година са настъпили 680 хил. смъртни случая вследствие на вируса.

България е страна със сравнително ниско разпространение на ХИВ в общата популация на човечеството. От 1987 г. до 2020 г. са регистрирани 3500 пациенти, а близо 1900 се проследяват, като 98% от тях са на съвременна антиретровирусна терапия (АРТ). В първите години  на пациентите се е налагало дневно да приемат голям брой таблетки от предписаните медикаменти и са имали множество и  тежки странични ефекти. Днес този брой е сведен до 1-2 таблетки, а страничните ефекти са сведени до минимум. Също така продължителността и качеството на живот след откриване на носителството са като при останалите хора, коментира доц. Балтаджиев.

Той подчерта, че заради възможното социално отхвърляне на болните от СПИН/ХИВ, тяхната анонимност е гарантирана с идентификационен номер, който заменя името при получаване на лекарствата, при консултации и други медицински процедури. Лекарствената терапия е напълно безплатна дори и за неосигурените здравно пациенти, защото разходите за амбулаторно (извънболнично) и стационарно (болнично) проследяване и лечение на ХИВ/СПИН у нас се покриват изцяло от бюджета на Министерство на здравеопазването, т.е. от републиканския бюджет, а не от Националната здравноосигурителна каса.

Статистиката показва, че през 2020 г. в България са регистрирани 183 нови пациенти с ХИВ, а 28 са починали. Заразяването се е случило по сексуален път при 92% от новооткритите, а над 6% са се заразили след инжекционна употреба на наркотици.

Според доц. Балтаджиев, независимо от постигнатия голям успех в лечението на ХИВ/СПИН, все още има много предизвикателства в борбата с него. Трябва да продължават разяснителните кампании за безопасен секс, за използване на индивидуални игли и спринцовки от венозните наркомани и, не на последно място, да се преодолее стигмата в обществото по отношение на хората, живеещи с ХИВ.