На Световния ден на зрението 2022 г. Сдружение Ретина България представя български данни от публикувано проучване на Retina International, оценяващо социално-икономическото въздействие на късните стадии на свързаната с възрастта макулна дегенерация (МДСВ) в България, Германия и САЩ. Ретина България, член на Retina International, сътрудничи при генерирането на българските данни за това основополагащо изследване.
Проучването дава представа за тежестта на заболяването върху пациентите, живеещи с тези заболявания, и върху полагащите грижи за тях близки хора, както и върху обществото като цяло. За участие в проучването са избрани три държави – представителки на страни с различия по отношение на обхвата на опита си и на разходите си. САЩ имат най-голямото население от лица, засегнати от МДСВ в късен стадий, докато Германия и България представляват съответно развити и развиващи се икономики в рамките на Европейския съюз (ЕС).
МДСВ е очно заболяване, което постепенно води до намаляване на централното зрение и в напреднал стадий може да повлияе на способността на човека да извършва ежедневни дейности като четене, шофиране и разпознаване на лицата на околните. Напредналите или късните стадии на МДСВ са водеща причина в света за зрителни увреждания и необратима слепота. Заболяването се класифицира в две форми: неоваскуларна/влажна МДСВ (нМДСВ) или суха МДСВ, често наричана географска атрофия (ГА).
Проучването оценява разходите в 4 основни категории: свързаните със заболяването преки и непреки медицински разходи, разходите, отнасящи се до производителността и разходите, свързани с благосъстоянието, като се използват средните нива на разпространение на МДСВ.
Данните от това проучване показват, че в България – страна с развиваща се икономика в Европейския съюз, икономическото въздействие на късните стадии на МДСВ се оценява на 449,4 млн. евро (879,5 млн. лв.), от които 228,9 млн. евро (447,5 млн. лв.) са свързани с нМДСВ и 220,5 млн. евро (431,5 млн. лв.) са свързани с ГА.
И при двете форми на заболяването разходите за благосъстояние представляват най-голямата част. В България 64% от разходите, свързани с нМДСВ и 87% от разходите, свързани сГА, се отнасят към благосъстоянието.
Освен икономическото въздействие, проучването представя живия опит и предизвикателствата, с които се срещат пациентите, живеещи с нМДСВ и ГА и грижещите се за тях близки хора.
За България е отчетено, че 63% са изпитали тревожност, а 52% са изпитали депресия.
По отношение на производителността, 15% от респондентите в България, живеещи с МДСВ в късен стадий, съобщават за загуба на работа, а 89% съобщават за намаляване на работата поради състоянието си. В допълнение към това, 17% от непосредствено грижещите се за тях близки съобщават, че трябва да намалят работното си време поради отговорности за полагане на грижи.
Зрителното увреждане при по-възрастните хора води до функционално ограничение, лошо психологическо здраве, предизвикателства при справянето с приема и прилагането на лекарства, по-лоши общи здравни резултати и увеличени разходи за здравеопазване.
Данните от проучването подчертават критични пропуски в подкрепата и грижите за тези, които живеят с МДСВ в късен стадий, и за близките им, полагащи грижи за тях.
За да се гарантира, че общността на хората със свързани със стареенето заболявания на ретината получава грижи, които предотвратяват настъпването на слепота, и за да се намали отрицателното въздействие на МДСВ както върху засегнатите, така и върху лицата, които се грижат за тях, Сдружение Ретина България призовава българското правителство да разработи програма и въведе мерки за ранно откриване на макулната дегенерация, свързана с възрастта, както и да насърчи действия в областта на обществената политика, които премахват дискриминацията, свързана с възрастта.
От Сдружението искат още правителството да даде приоритет на предоставянето на достъпни очни грижи и ресурси за подкрепа на възрастните хора, а също така да насърчи приобщаването и приоритизира благосъстоянието на общността на хората, които поради остаряване губят своето зрение.
