Търговците на едро на лекарства в Хърватия са намалили доставките на лекарства за 15 болници, които имат сериозни дългове към тях и са изостанали значително в плащанията, предаде Ройтерс.
Болниците обвиняват правителството, че не е осигурило достатъчно средства на здравната система. Хърватия планира да изкара бюджетен дефицит под 3,0% от брутния вътрешен продукт през тази година, за да може да се присъедини към еврото през 2023 г.
Икономическите разходи за овладяване на пандемията и възстановяването след нея, както и справянето с последиците от двете опустошителни земетресения през миналата година, плюс дълговете на здравния сектор, са сериозно бреме за бюджетните разчети на правителството.
„Всеки ден дълговете на болниците и аптеките към търговците на едро с лекарства нарастват с 20 милиона куни и на 1 март вече надхвърлят 6 милиарда куни (950 млн. долара). Правителството не отговори на нашите предупреждения, вече не сме в състояние да финансираме държавата“, заявиха търговци на едро на лекарства.
Рекордните дългове на здравния сектор от около 6 милиарда куни се равняват на около 4,1% от бюджетните приходи, планирани за тази година.
През миналия месец търговците на едро призоваха правителството да изплати поне 2,7 млрд. куни дългове на болници и аптеки.
„Има болници със закъснения в плащанията, по-дълги от една година. Оттук нататък на болниците с най-дълго просрочени задължения доставяме само толкова, за колкото ни плащат“, категорична е Диана Перкач, представител на търговците на едро.
В публичният болничен сектор на България положението е почти същото. До не говорим, че за някои конкретни публични болници то е драматично по-тежко от описаното в Хърватска. Поредното доказателство, че пазарът в здравеопазването е сериозно деформиран (да не кажа неприложим), поради спецификите на потребностите, които е призвана да удовлетворява здравната система. В България е налице и друг феномен - пазарът е допълнително изкривен от прекалената намеса на държавата в него (непазарно определяне на цените на медицинските дейности; лимитиране на обема дейност на ниво лечебно заведение; забрана за включване на нови дейности и т. н.). За съжаление предстоят сериозни страдания на гражданите поради целенасоченото съсипване на здравните системи в някои държави на ЕС.