Болничните асоциации се обявиха против записването на заплатите в НРД

Болничните асоциации се обединиха срещу разписаните в НРД прагове на минималните възнаграждения на медицинските специалисти. В декларация, подписана от Българска болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Асоциацията на университетските болници, Националното сдружение на областните многопрофилни болници и Сдружението на общинските болници в България, се заявява, че за увеличаването на заплатите на лекарите и сестрите е нужен „пазарен подход, а не сляпо административно регулиране“.

Ето пълния текст на декларацията:

В подписания от БЛС и НЗОК Национален рамков договор 2023-2025 г. за медицинските дейности като изискване за изпълнението им бяха въведени прагове за минимални възнаграждения на медицинските и немедицински специалисти, както и за максимални съотношения между най-ниските и най-високите възнаграждения на работещите медици във всяка една болница. В Анекса на НРД от 20.02.2024 г. са заложени сериозни санкции при неизпълнение на тези изисквания.

Ние, представителите на всички болнични сдружения, не се съмняваме, че зад този акт стоят добри намерения за повишаване на заплатите на лекарите и сестрите. Такива намерения имат и работодателите в сферата на здравеопазването. Но за да се осъществят те е нужен икономически, пазарен подход, а не сляпо административно регулиране.

Българският лекарски съюз представлява лекарите. Уважаваме и зачитаме правото му да ги представлява като съсловие и да отстоява исканията им за достойни възнаграждения. Доставчиците на медицинска помощ обаче и фактически, и юридически са лечебните заведения. Те са тези, които изплащат тези възнаграждения. Но болниците продължават да не са страна в договарянето на условията за оказване на медицинска помощ, макар че са пряко заинтересовани, защото носят цялата юридическа и финансова отговорност по изпълнението на клаузите, залегнали в НРД.

НЗОК по закон е купувач на медицински услуги и неговият естествен интерес е да купи колкото може по-добра услуга на колкото може по-ниска цена. Не е обосновано обаче, купувачът да определя какви заплати да вземат служителите на продавача, още повече че НЗОК заплаща тези услуги „анблок“, а не по отделни пера за заплати, консумативи, амортизации и т.н. Продавачът извършва това разпределение според финансовите си възможности.

Болниците са търговски дружества в най-различна икономическа ситуация – едни изплащат кредити, други вземат кредити, трети инвестират, а всяка има различни приходи от други дейности. Да задължиш всички, независимо от финансите им и етапа на развитие, да плащат едни и същи минимални и максимални заплати, означава да навредиш на всеки от тях, защото единият ще трябва да спре инвестицията си, другият да плаща кредитите си, а третият да дава за заплати повече, отколкото се полага за положения труд.

Необосновано е създаването на очаквания, че повишаването на заплатите на всички означава подобряване на качеството. Повишаването на заплатата е стимул, когато се дава на тези, които работят по-добре и имат по-голям принос за успеха на лечебното заведение. Това е основен регулаторен механизъм на всеки работодател във всеки сектор. Увеличението на възнагражденията на всички, без оглед на техния принос демотивира и тези, които са работили добре и тези, които не са работили добре.

Логично е също така, персоналът, който е по-квалифициран, по-търсен от пациентите и с по-голям принос към дружеството, да получава по-високо възнаграждение. Овен това, главната  причина за сегашните диспропорции в заплатите по отделни специалности не са работодателите, а диспропорциите в цените на клиничните пътеки и процедурите.

Ситуацията се усложнява още повече с въведената в подписания от БЛС и НЗОК Анекс от 20.02.2024г. към НРД 2023-2025г., съдържащ нова клауза, съгласно която при недостиг на средства в бюджета на НЗОК за 2024г., извършената и отчетена от лечебните заведения дейност над определените им месечни стойности няма да се прехвърля като задължение на НЗОК през 2025г.

Забраната НЗОК да заплаща за реално оказаната болнична помощ на здравноосигурени лица е в диспропорция с непрестанно нарастващите разходи на лечебните заведения, в т.ч. и за трудови възнаграждения на фона на ниските им месечни лимити, които не са променяни от година и половина насам. Въвеждането на подобна клауза ще възпрепятства не само изплащането на трудовите възнаграждения към персонала, но и нормалното функциониране на болниците, което в крайна сметка ще рефлектира върху гражданите и своевременността и качеството на оказваните им здравни услуги.

Опитът да се реши всичко това чрез административно регулиране е не само погрешна икономическа политика. Въведените регулации са в противоречие с основни правни принципи, заложени в нашата Конституция и Договора за функциониране на Европейския съюз. Ние вече оспорихме тези текстове пред съда и очакваме неговото решение.

От болничните сдружения сме уверени, че вместо да водим съдебни спорове, можем да постигнем много повече, ако си сътрудничим, което е и главната причина да излезем с тази декларация.

Ето защо, нашето послание е ако Правителството иска да помогне за повишаване на възнагражденията на работещите в болниците, трябва да насочи инвестиционния интерес в здравеопазването към оздравяване на съществуващите лечебни заведения. Работещите лекари и сестри трябва да получат свободата да сключват граждански или трудови договори без ограничение. НЗОК трябва да се погрижи да премахне диспропорциите в цените на клиничните пътеки. Трябва да се премахнат лимитите и ненужните административни бариери пред болници и пациенти. По-нататък пазарът ще направи така, че всеки да получи справедливо възнаграждение за труда си, а то ще доведе и до това да имаме устойчива във времето, своевременна и качествена медицинска помощ.