35-те организации, членуващи в Европейската асоциация на болничните фармацевти (EAHP), приеха нов документ с позиция относно недостига на лекарства на 49-то си Общо събрание, проведено миналия уикенд в Единбург, Обединеното кралство. Темата за недостига на лекарства от известно време заема вниманието на членовете на ЕАГП поради нарастващото й влияние върху грижите за пациентите и работата на болничните фармацевти, пише на сайта eureporter.co.
От 2012 г. членовете на EAHP все по-често съобщават за трудности при снабдяването с лекарства, необходими в техните болници. За да се постигне по-добро разбиране на проблема в европейските болници, EAHP проведе три различни проучвания през 2013 г., 2014 г. и 2018 г., които илюстрираха дълбоките последствия от липсата на лекарства. Над 90% от анкетираните фармацевти посочват, че през 2018 г. недостигът на лекарства е бил проблем пред болничната им аптека.
За да се намали значително отрицателното въздействие, което недостигът на лекарства оказва върху благосъстоянието на пациентите, членовете на EAHP се споразумяха за пълно преразглеждане на предишната си позиция, която беше в сила от 2012 г. По-специално, болничните фармацевти подчертават необходимостта от конкретни европейски действия, тъй като проблемите, причинени от недостига на лекарства, не могат да се решават единствено на национално ниво. За EAHP е време да се действа сега със следните мерки:
Консултиране на националните правителства да оценят дали техните мерки и системи за управление на недостига са подходящи за целта и да коригират недостатъците, когато и където е необходимо;
Настоятелно призовават националните правителства и здравните организации да осигурят подходящо ниво на персонал, за да намалят въздействието, което недостигът на лекарства в момента има върху общите услуги за пациенти, предоставяни от болничните фармацевти;
Призовават Европейската комисия незабавно да започне разследване на проблема с недостига на лекарства, като разгледа причиняващите фактори и предложи решения, които ще спомогнат за облекчаване или решаване на недостига;
Призовават за по-добър обмен на информация между органите и участниците във веригата за доставки, както и за споделяне на най-добри практики и подкрепа на стратегиите за управление на недостига между съответните национални регулаторни органи в подкрепа на безопасността на пациентите;
Призовават EMA и националните агенции за лекарства да обмислят разработването на цялостна комуникационна стратегия за недостига на лекарства.
