Болногледачи и здравни асистенти да извършват общите грижи за пациентите вместо медицинските сестри. Това предвижда проектът на медицински стандарт „Здравни грижи“, публикуван на страницата на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане.
Аргументът на ведомството е, че при недостига на медсестри така ще се създаде възможност те да се фокусират върху специфичните за професията им висококвалифицирани дейности, докато общите грижи могат да бъдат поети от хора, обучени в по-ниско квалификационно ниво.
В проектостандарта са систематизирани професионалните дейности, които се оказват от съответния медицински специалист – медицинска сестра, акушерка, медицински лаборант, рентгенов лаборант, рехабилитатор и масажист (с увредено зрение).
В документа се регламентират основните групи дейности, които специалистите по здравни грижи осъществяват, като това включва: предоставяне и събиране на здравна информация; промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите; медицински и здравни грижи и дейности; ресоциализация, реадаптация и ранна рехабилитация.
Проектостандартът дефинира сестринския процес, който трябва да включва три основни етапа:
оценка, диагностика на потребностите и разработване на индивидуален план за грижи.
За определяне на потребностите от здравни грижи се въвеждат обективни критерии за оценка на степента на зависимост от грижи, която категоризира пациентите в четири степени. Първа степен – пациентът е независим в удовлетворяването на основните жизнени потребности; втора степен – пациентът е ограничен в удовлетворяването основните жизнени потребности; трета степен – пациентът е зависим при удовлетворяването на основните жизнени потребности, тъй като е с ограничена автономност; четвърта степен – пациентът е изцяло зависим при удовлетворяването на основните жизнени потребности.
В документа са изброени и дейностите, които специалистите по здравни
грижи самостоятелно или по назначение на лекар/лекар по дентална медицина
осъществяват в лечебни заведения за извънболнична помощ, центровете за
психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните
онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи за пълнолетни лица и
хосписите.
Определени са и
изискванията към резултата от осъществената професионална дейност по здравни грижи.
Тези изисквания са групирани в критерии и показатели за качество на дейностите – количествени показатели за осъществяване на дейността, критерии за оценка на здравните грижи, показатели за своевременност на оказваните здравни грижи и показатели за резултатите от осъществените здравни грижи. Определени са обхватът на контрола върху здравните грижи и видовете приложим контрол.
Както всеки един медицински стандарт, така и този включва изисквания за осигуреност с медицински персонал от съответното направление. В него подробно е указан начинът, по който се определят потребностите от специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ на областно и национално ниво.
„Предвид установената трайна тенденция на недостатъчност на медицински сестри във всички структури на системата на здравеопазването, вкл. и в болничната помощ, и необходимостта тези висококвалифицираните специалисти да се фокусират върху изпълнението на специфичните си професионални дейности, се допуска до 20% от необходимия брой медицински сестри да се допълни от съответния брой здравни асистенти с документ за завършено професионално обучение“, регламентира стандартът.
Необходимият брой акушерки в акушеро-гинекологичните структури и родилните зали се определя по реда, определен за медицинските сестри. Въведено е особено правило за определяне на броя на акушерките в родилните зали и оперативните акушеро-гинекологични структури, с което се дава възможност на
ръководителя на болничната структура в съответствие с обема на осъществяваните дейности да определя необходимия брой акушерки,
но при спазване на условието за осигуряване на минимум една акушерка на родилна зала.
С проекта на медицински стандарт за първи път се регламентира медицински документ „Досие на пациента за здравни грижи“, в който специалистите по здравни грижи ще документират осъществените от тях здравни грижи. Досието на пациента за здравни грижи ще има доказателствена сила, реквизитите му ще гарантират пълнота на данните, ще доказват своевременността на оказаните здравни грижи, ще осигурява проследимост и приемственост на дейността, гласи проектостандартът.
От мотивите към проекта става ясно, че Министерството не се наема да прогнозира какви финансови средства ще са нужни за прилагането на стандарта. От ведомството цитират някои данни на НЦОЗА за лечебни заведения и медицински сестри от 2023 г. и заявяват:
„Изобщо липсва надеждна информация за броя на работещите специалисти по здравни грижи от съответната професия
в идентифицираните и предложени за регулация структури от системата на здравеопазването. Липсата на достоверна и сигурна информация прави невъзможна прогнозата за отражението на проекта на медицински стандарт върху главната заинтересована страна – лечебните заведения. Трудно могат да се извлекат данни от регистъра, воден от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ на основание чл. 39 от Закона за лечебните заведения за регистрираните в страната лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ“.
МЗ все пак отбелязва, че във всички случаи лечебните заведения за извънболнична и болнична медицинска помощ се явяват заинтересовани страни при прилагането на стандарта по „Здравни грижи“. Всяко едно от тях следва да направи анализ на осигуреността със специалисти по здравни грижи въз основа на данните за преминалите болни и фактически заетите легла по болнични структури за предходната година. При установен недостиг на специалисти по здравни грижи всяко лечебно заведение трябва да изготви план за осигуряване на потребностите от специалисти по здравни грижи за период до пет години, гласят текстовете.
Целия проектостандарт вижте тук.
Поредните глупости!