По време на COVID-пандемията се показа и още една причина за недостига на медикаменти – свръхпотребление и презапасяване. У нас възникнаха парадоксални явления като „модерни“ лекарства, които се закупуват на свободна продажба от аптеките и не остават достатъчно за тези, на които са предписани. Това каза за Zdrave.net изпълнителният директор на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства (БАРПТЛ) Боряна Маринкова по повод поредните сигнали за недостиг на важен медикамент за диабетиците.
Общо 30 съобщения за липсващ семаглутид са постъпили на платформата на асоциацията, първият е от края на април, а последният от 30 август. Продуктът стана популярен през пролетта и лятото сред хората, които искат да намалят телесното си тегло. Оказва се, че те се снабдяват с него на свободна продажба от аптеки или по платени процедури в медицински центрове.
„Спекулация е да се твърди, че това лекарство не достига до пациентите поради други причини, различни от свръхтърсене. При другите два продукта за лечение на диабет причината за недостига е, че те са трайно спрени от внос и отново ще бъдат обект на сигнали от пациенти през цялата есен“, каза Маринкова.
Тя припомни, че БАРПТЛ изгради първата у нас интернет-платформа за сигнали за недостиг на лекарства, която функционира вече 3 години. До началото на август са обработени над 1700 сигнала, които показват причините за сигнализиране на недостиг на лекарства от страна на пациентите. 20,18% от сигналите се дължат на временно преустановен внос основно по проблеми, свързани с нарушаване на производствения цикъл, 21,19% са поради дерегистрация. В 2,78% от случаите лекарството няма регистрация в България и не може да бъде разпространявано на територията на България, а в 1,56% от случаите се дължи на търсене на болнични продукти в аптечната мрежа.
„В 47% от всички случаи лекарствата са налични, но не могат да бъдат открити в първата аптека, в която пациентът ги е потърсил. Това се дължи на спецификите на аптечния пазар, които следва да бъдат изяснени. Всяка аптека сама решава какви лекарства да зарежда, както и дали и какви лекарства от тези, които НЗОК напълно или частично заплаща, ще поддържа. Пациентите не знаят това и смятат, че дори в дрогерия могат да получат скъпоструващо лекарство, което здравната каса покрива“, посочи Боряна Маринкова.
По думите й и липсващите лекарства биха могли да бъдат доставяни чрез паралелен внос, но поднорамативната уредба прави достъпа на пациенти до тях невъзможна.
Маринкова подчерта, че към момента направените изменения в Наредба 4 не носят полезност на потребителите. „И сега аптеките имат възможност да виждат във всички дистрибутори, с които работят, дали лекарствата са налични и на това е свидетел всеки пациент в аптеката. Продуктите, които са под 65% потребление, са в списъка на СЕСПА и са публични, а тези, чийто внос се преустановява се сигнализират от притежателите на разрешение за употреба предварително на ИАЛ и НЗОК, които на свой ред информират аптеките официално“, каза тя.
Боряна Маринкова припомни, че Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) е създадена единствено и само, за да работи в полза на българските пациенти и потребители. Нейното адекватно и законосъобразно функциониране предвижда задължително, навременно и коректно подаване на 100% от задължените субекти да подават информация към системата, които да се съпоставят с 65 % от необходимите количества за задоволяване на здравните потребности на населението за период от един месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление на съответния лекарствен продукт за предходните 6 месеца, считано от деня на извършване на анализа. „СЕСПА е система от затворен тип. Нейната мрежова сигурност – тоест защита на данните в нея - се гарантира от ИАЛ. Всеки задължен субект – притежатели на разрешение за употреба, търговци на едро, търговци на дребно и т.н. - има достъп само до своите данни, именно за да не се допускат злоупотреби. Ние като дистрибутори и задължени субекти сме категорични, че към момента СЕСПА функционира и изпълнява целите си. Всяка седмица автоматично се изчислява кои лекарства следва да минат на специален режим и да не бъдат обект на износ. Смятаме, че режимът в ЗЛПХМ в момента е оптимален и следва да бъде изпълняван равнопоставено от всички задължени субекти и корекциите му да не се правят през подчинени на основния закон наредби“, каза тя.
Боряна Маринкова допълни, че БАРПТЛ ще предложи за обсъждане промяна на периода на изчисление на потреблението на лекарствените продукти с оглед на факта, че списъкът се публикува ежеседмично и е ефективно за целите на СЕСПА то да бъде изчислявано от системата не като средномесечно потребление за 6 месеца назад, а средноседмично потребление за 6 месеца назад. „Заявили сме пред институциите ясната си позиция, че новият текст следва да отпадне от наредбата, за да бъде законосъобразна и в унисон с висшестоящия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина“, каза тя.
