Българският съвет за ресусцитация (БСР) участва с делегация в ежегодния конгрес на Европейския съвет по ресусцитация (ЕRC), който се проведе от 17 до 19 септември в Милано, съобщиха от организацията. Форумът събра специалисти от различни държави за обсъждане на научните изследвания, обучението, практическите умения и системите за подобряване на преживяемостта след сърдечен арест. В рамките на конгреса бяха проведени срещи с ръководството на ERC във връзка с кандидатурата на Българския съвет за ресусцитация за членство в организацията. Официално становище се очаква до края на септември.
Представители на ERC изразиха
готовност да подкрепят БСР по пътя към включването му в международната мрежа от национални ресусцитационни съвети
Обсъдено беше и започването на официален превод на насоките на ERC на български език, така че те да бъдат достъпни за професионалната общност в България чрез официалните канали на БСР.
Делегацията проведе срещи и с представители на националните съвети по ресусцитация на Турция и Румъния, както и с представители на Гърция, с предложения за бъдещо регионално сътрудничество. Бяха заявени готовност и предложения за подкрепа и съвместна работа и от представители на други държави.
Един от водещите акценти на конгреса беше разширяването на достъпа до обучение по кардиопулмонална ресусцитация - както сред медицинските специалисти, така и сред широката общественост, в училищата и на работните места. Фокусът беше поставен и върху
изграждането на системи, които позволяват на повече хора да реагират своевременно при сърдечен арест
Темата получи силен европейски отзвук още в навечерието на конгреса. На 16 септември Европейският парламент прие доклад относно стратегия на ЕС за сърдечносъдовите заболявания, в който се поставя акцент върху по-широкия достъп до програми за информираност и обучение по CPR, включително в училищата и на работните места. Сред посочените направления е и обучението по CPR на работното място - подход, който цели повече хора да бъдат подготвени да реагират при внезапен сърдечен арест и да използват автоматичен външен дефибрилатор (AED), когато такъв е наличен.
Така обучението по CPR все по-ясно се разглежда не само като медицинско умение, а като част от подготовката на обществото за реакция при животозастрашаваща спешност.
Български проект беше селектиран сред петте „Best of Best“ абстракта от стотици разработки
Особено значим момент за българското участие в Милано беше представянето на проекта „Adapting ERC Adult BLS Education for Visually Impaired Adults: Feasibility and Self-Efficacy Outcomes“ - „Адаптиране на обучението по базова животоподдържаща дейност (BLS) на ERC за хора със зрителни увреждания: приложимост и резултати по отношение на увереността в собствените умения“. Проектът, с автори Марияна Манушева, Александър Манушев и Андриан Георгиев, беше селектиран за Oral Abstracts Best of Best, където бяха представени само пет абстракта, избрани сред стотиците научни разработки, подадени за конгреса. Проектът е реализиран от фондация „Първите три минути“ в партньорство с Българския съвет за ресусцитация, фондация „Сърцето на Йелена“ и АСМБ-София.
За първи път България се включва в EuReCa - европейско проучване на Европейския съвет по ресусцитация, което събира данни за извънболничния сърдечен арест, реакцията на системите за спешна помощ и резултатите от ресусцитацията, е другата голяма новина от конгреса.
С включването си
България вече е част от картата на 29-те държави, участващи в проекта
Национален координатор за страната е анестезиологът д-р Гергана Иванова. Д-р Гергана Иванова е сертифициран инструктор на European Resuscitation Council за базисно и разширено поддържане на живота (BLS, ALS) и инструктор към международната академия WINFOCUS.
Участието в EuReCa дава възможност български данни да бъдат включени в международен анализ и да допринесат за по-доброто разбиране на ситуацията и развитието на системите за реакция при сърдечен арест.
