Бюджетната комисия в НС прие финансовата рамка на НЗОК за 2026 г.

След двучасов дебат и редица въпроси за реформи в сектора към здравния министър Комисията по бюджет и финанси в парламента прие проектобюджета на НЗОК за 2026 г. Нормативната рамка бе приета с 15 гласа „за“ и 9 „против“.

Сред основните засегнати въпроси, пряко засягащи бюджета на фонда, бяха тези за

преструктурирането на разходите с акцент върху профилактиката и превенцията

Темата бе засегната първоначално от Любомир Дацов в качеството му на представител на Фискалния съвет на България. Той посочи, че голяма част от средствата в бюджета на НЗОК отиват само за две пера в него: болнична помощ и лекарства, и отбеляза, че трябва да има промяна.

На същия проблем се спря и представителят на АИКБ Добрин Иванов. „Години наред критикуваме структурата на бюджета – почти 75% от него се разходва за болнична помощ и лекарства, а малка част – за превенция и профилактика. Това прави системата изключително неефективна. В този бюджет виждаме продължаване на тази погрешна политика“, отбеляза той.

Важно е да продължи усилието там да има повече средства, смята и представителят на КНСБ Пламен Димитров.

На обратното мнение пък е представителката на КРИБ д-р Цветелина Спиридонова. Тя заяви, че болниците са не само фактор на националната сигурност, но и фактор на пазара на труда, и заяви, че с така предложеното увеличение на средствата в болничната помощ работодателите едва ли ще успеят да повишат възнагражденията на медиците.

Всички участници в обсъждането пък бяха единодушни, че разделянето на бюджетите за генерични и оригинални медикаменти е добра стъпка.

Като проблем от редица участници в дискусията бяха откроени

възнагражденията както за младите лекари и специализантите, така и за медиците въобще

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ подчерта, че средствата, отпускани на болниците в отдалечени райони, както и тези, отпускани за персонал, са замразени и остават на нивата си от 2025 г. Той отбеляза липсата на Колективен трудов договор (КТД) и липсата на напредък по отношение на решаването на проблема с възнагражденията в здравния сектор, като допълни, че решение не се предлага и с бюджета на новите управляващи.

Д-р Спиридонова от своя страна припомни исканията на младите лекари за грантове. По думите й осигуряването им би било добър инструмент както спрямо лекарите, така и по отношение на МЗ – за насочване на кадри към определени райони с дефицит на кадри и дефицитни специалности.

Да се предложат реформи за финансови стимули за лекари в отдалечени райони в страната, поиска пък депутатката от ДПС Айтен Сабри.

Въпросът бе засегнат и от представителката на БСК Мария Минчева. Тя пък заяви, че трябва да бъде отменен текстът от Закона за здравното осигуряване, който постановява основните заплати на медиците да не са по-ниски от заложеното в КТД. Според нея той е голям препъникамък за сключване на КТД, тъй като според структурата на самите лечебни заведения възможностите им са различни. Премахването на текста ще отпуши преговорите, смята тя.

На тази идея възрази Пламен Димитров, според когото МЗ трябва да положи допълнителни усилия заедно с работодателите и синдикатите да се стигне до подписването на КТД, а не „да се отменят постигнати позиции и да се започва от нулата“.

Някои от участниците в обсъждането засегнаха и въпроса с контрола на средствата на НЗОК. Във връзка с това министърът на здравеопазването Катя Ивкова посочи, че предстои въвеждането на редица контроли в Националната здравна информационна система (НЗИС), които ще засилят контрола в сектора.

По време на дебата бяха засегнати както често обсъждани теми като броя на болниците, достъпа до медицинска помощ на определени места, здравните осигуровки, търговете на частните болници за лекарства, възможността за СМС-известяване за медицински дейности, така и позабравени такива като

въвеждането на диагностично свързаните групи и демонополизацията на НЗОК

Въпросът за ДСГ бе повдигнат от Любен Дацов, който заяви, че той е обсъждан активно през 2005-2006 г., но 20 години по-късно системата остава непроменена.

В отговор здравният министър Катя Ивкова припомни, че класификационната система за ДСГ беше закупена през 2011 г. от Австралия. „Оттогава до момента се работи по методика за въвеждане, не е оставена настрана. Ще има резултат, но няма как да е тази година“, каза тя.

Демонополизацията на НЗОК пък бе коментирана от няколко участници в дискусията. По отношение на този въпрос Ивкова отново припомни събития от преди години – 2014-2015 г., когато Световната банка изготви доклади по темата. „За съжаление, тези доклади са били оставени просто на страницата на МЗ и от 2015 г. никакви действия не са предприети. Може да анализираме този въпрос допълнително“, коментира министърката.

Тук се включи и и. д. управителят на НЗОК д-р Асен Меджидиев, според когото по-добрият вариант би бил въвеждането на втори стълб на здравното осигуряване с участието на застрахователни дружества. „Тогава се получава по-добър контрол върху разходваните средства, по-добър контрол върху болниците за изкривени хоспитализации и тогава системата ще се самодисциплинира“, смята той.

Параметрите на приетия от депутатите проектобюджет на НЗОК можете да видите тук.