Върховният административен съд изпраща в Конституционния съд питане за текст от Закона за здравното осигуряване, засягащ лимитите на болниците, който според ВАС е противоконституционен. Това съобщиха от съдебната институция.
Питането е във връзка с дело от 2022 г., образувано пред ВАС по жалби на Националното сдружение на частните болници срещу няколко разпоредби от Националния рамков договор 2020 - 2022 г. По делото са присъединени за съвместно разглеждане и жалби на МБАЛ „Сърце и Мозък”, на Сдружението на общинските болници и на Сдружението на областните болници.
С разпоредба от ЗЗО законодателят е забранил на НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности. Под „нарушение“ в конкретния случай се приема надхвърляне на определените в Националния рамков договор обеми и стойности на договорените медицински дейности. Действително законодателят може по целесъобразност при задължителното здравно осигуряване да определя обема на медицинската помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в един или повече пакети, само доколкото не се нарушават принципи и разпоредби на Конституцията. Именно тази разпоредба съдебният състав по делото намира за противоконституционна и преди да продължи проверката на подзаконовия нормативен акт, следва да отправи запитване до Конституционния съд, посочват от ВАС.
„Върховните магистрати приемат, че лечебните заведения са изправени пред необходимостта да следят ежечасно дали са достигнали определените в договорите си лимити и обеми и в случай на достигането им преди изтичане на срока да отказват извършването на последващи медицински дейности от вида, чийто обем са изчерпали. Това директно поставя здравноосигурените лица, които ще потърсят съответната медицинска или дентална помощ в положение да им бъде отказана такава единствено поради финансови причини. Освен, че са поставени в незавидното и застрашаващо живота им положение да са изправени пред необходимостта да търсят лечебно заведение в условията на нужда, без да могат да ползват достъпното такова, тези лица са дискриминирани минимум по два начина – първо, защото са се „разболели“ по-късно, след изчерпване на съответния лимит или второ, защото са се разболели на „неподходящо място“, в случаите, когато в населеното място няма друго лечебно заведение, което да разполага с достатъчно предварително одобрен от НЗОК обем от медицински услуги“, посочват от съда. Върховните магистрати приемат, че именно в това се състои противоречието на разпоредбата в ЗЗО с принципа на равнопоставеност, прокламиран в Конституцията
Според ВАС систематичното тълкуване на правната уредба формално води до извода, че правата на хората за достъп до медицинско обслужване пряко не са ограничени, като в замяна те трябва да извършват задължителни финансови вноски. „Тези права обаче са категорично накърнени, което законодателството постига косвено – чрез ограничаване на възможността лечебните заведения да извършат медицинската услуга, дължима на всяко физическо лице, поради незаплащането й, когато тя попада в така нар. „финансово надлимитно пространство”, посочват от административния съд.
Допълнителен аргумент за противоконституционността на разпоредбата от ЗЗО е и фактът, че разпределението на ограничения публичен ресурс става не със закон или подзаконов нормативен акт, а с договора между НЗОК и изпълнителите на болничната помощ, смятат от там.
Според съдиите не може да бъде използвана системата на сключване на договори с изпълнителите на болнична помощ за определяне на лимити в обемите и стойностите, което пряко би ограничило упражняването на основните права на гражданите по Конституция.
Поради тези причини върховните магистрати намират, че въведеното ограничение с нормата в ЗЗО Касата да не заплаща за оказана от болниците медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности директно влиза в противоречие с гарантираното по Конституция право на здравноосигурените лица да получат достъпна медицинска помощ в случаите, когато болниците са достигнали лимитите си. Поради това съдът внася въпроса в Конституционния съд.
Ами НРД е между НЗОК и БЛС, какво друго да се очаква от тези двама тунеядци.
Това не е единствения противоконституционен текст в българското здравно законодателство.