Фармакомпанията Glox Therapeutics обяви, че е осигурила първоначално финансиране от 4,3 млн. паунда за разработване на таргетни продукти срещу резистентни на антибиотици Грам-отрицателни бактерии като част от програмата си за борба с антимикробната резистентност, пише pharmatimes.com.
Компанията има за цел да усъвършенства антимикробните терапии за преодоляване на резистентността към традиционните често употребявани антибиотици.
Първоначалното финансиране ще бъде управлявано от Boehringer Ingelheim Venture Fund и Scottish Enterprise и ще бъде използвано от Glox за създаване на лаборатории в Оксфорд и Глазгоу, разширяване на екипа и дейности в програмата за развитие на бактериоцини.
Проблемът с антимикробната резистентност става все по-остър, което бе причина СЗО да я обяви за една от десетте най-големи заплахи, пред които е изправено човечеството.
Според статистиката антимикробната резистентност е пряко свързана със смъртта на близо 1,27 млн. души по света всяка година поради терапевтичния неуспех на наличните антибиотици.
В момента Glox разработва прецизни антибиотици, които използват протеинови бактериоцини, с цел ефективно и селективно насочване към грам-отрицателни патогени, които са развили резистентност, включително Pseudomonas aeruginosa и Klebsiella pneumoniae.
Програмата за разработване на бактериоцини ще стартира с насоченост към Pseudomonas aeruginosa – микроорганизъм, който може да причини тежки инфекции на редица органи и системи. Естествено произведени от бактерии, бактериоцините съдържат антимикробните свойства на определени видове микроорганизми, които са активни срещу други щамове от същия или сродни видове.
Компанията ще се съсредоточи върху селективното унищожаване на таргетните патогени, като същевременно запази микробиома на пациента, за да осигури по-балансирана и ефективна стратегия за лечение с минимални странични ефекти.
Според д-р Джеймс Кларк, главен изпълнителен директор на компанията Glox, усилията на екипа са насочени към създаването на мощни, прецизно таргетирани антимикробни терапии, които могат да убият резистентни на антибиотици бактерии – т.е. вида инфекции, за които има все по-малко възможности за лечение.
Д-р Кларк е категоричен, че първоначалното финансиране ще направи възможно създаването на лаборатории и привличането на добри специалисти, способни да поставят основите на една истинска пионерска програма с фокус върху бактериоцините.
Хинков, защо България няма програма за антибиотичната резистентност? Явно никой не те признава за нищо в това МЗ!