Д-р Мартина Самарджиева е началник на отделение по обща кардиология към клиниката по кардиология на високотехнологичната ,Сърце и Мозък’. Завършва Медицински университет – София през 2015 г. и специализира кардиология в Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов център. През 2021 г. придобива специалност по кардиология. Притежава сертификати за базово и експертно ниво по ехокардиография. Интересите ѝ включват кардиоонкологията, лечението на пациенти със сърдечна недостатъчност и напреднали образни методи – 2D/3D трансторакална и трансезофагеална ехокардиография, както и стрес ехокардиография. Докторант във ВМА – София. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, Европейското дружество по кардиология (ESC), Европейската асоциация по образна диагностика (EACVI), както и на ESC Council of Cardio-Oncology. Автор и съавтор на публикации в български и международни издания и учебници. Участва като лектор на български и международни конгреси.
– Д-р Самарджиева, какво представлява холестеролът и каква е ролята му в организма?
– Когато говорим за холестерол, се има предвид неговата транспортна форма. Сам по себе си холестеролът в кръвта прилича на мазни капки във вода. За да се транспортира в тялото, той се свързва със специални протеини, които играят ролята на преносители. По този начин се оформят т. нар. "липопротеини", които биват няколко вида в зависимост от тяхната плътност. Така нареченият „лош“ холестерол или LDL-холестеролът е липопротеин с ниска плътност. Той транспортира холестерола от черния дроб до останалите части на тялото. Когато нивото му се повиши, той се натрупва по стените на кръвоносните съдове и образува плаки. „Добрият“ HDL-холестерол е липопротеин с висока плътност и отговаря за извеждането на излишния холестерол от тъканите и клетките до черния дроб, където се преобразува в други вещества. Триглицеридите са важен източник на енергия и се набавят предимно чрез храната. Когато нивата им са високи обаче, те се съхраняват в мастната тъкан и повишават риска от атеросклероза. Липопротеинът, за който напоследък се говори все по-често, е липопротеин (а), или Lp(a), който е сходен с LDL-холестерола. Интересното при него е, че нивата му са генетично обусловени и когато са високи, това също е предпоставка за развитие на атеросклероза.
– Какви са основните рискове, свързани с повишени нива на холестерол в кръвта?
– Повишените нива на „лошия“ холестерол могат да доведат до атеросклероза. В комбинация с фактори като захарен диабет, високо кръвно налягане, затлъстяване, тютюнопушене, заседнал начин на живот и фамилна обремененост, това значително повишава риска от сърдечносъдови заболявания. Сериозни състояния като миокарден инфаркт, инсулт и периферна артериална болест са пряк разултат от атеросклерозата.
– Има ли симптоми или признаци, които да подскажат на човек, че има проблем с холестерола или това е „тих убиец“, който не се усеща?
– За съжаление, човек не усеща. В повечето случаи това се установява само чрез кръвно изследване. Съществуват някои индиректни признаци като т. нар. "ксантоми" – малки отлагания на липиди в папиларния слой на дермата. Те са безболезнени, жълтеникави на цвят и с мека консистенция, обикновено с размер няколко милиметра. Най-често се появяват по горните клепачи, ръцете, лактите и коленете. По-рядко засягат по-големи участъци от кожата. При наличие на такива образувания е задължително да се направи изследване на липидния профил, тъй като те са външен белег за нарушен мастен метаболизъм.
– Какви са препоръките Ви относно редовния контрол на нивата на холестерол – кога да започнем и колко често трябва да се следят?
– Изследването на липидния профил е задължителна част от годишния профилактичен преглед. Ако в семейството има роднини, преживели инфаркт или инсулт преди 55–60-годишна възраст, може да става дума за наследствено заболяване – фамилна хиперхолестеролемия (ФХ). При тези пациенти рискът за сърдечносъдовите инциденти е 20 пъти по-висок. В такива случаи е необходимо скрининг, включително при деца, за да се предприемат навременни мерки.
– Какво бихте казали на хора, които пренебрегват лошите резултатите от липидния си профил, защото „се чувстват добре“?
– Бих ги посъветвала да се информират за дългосрочните рискове от натрупването на LDL-холестерола и да предприемат действия, преди да е станало късно. Могат да започнат с малки промени – по-здравословно хранене, ограничаване на мазни храни, повече движение. Ако е необходимо – започване на липидопонижаваща терапия и редовен контрол на нивата на холестерол.
– До какво могат да доведат високите нива на „лошия“ холестерол?
– Те са основна предпоставка за развитие на атеросклероза. Това заболяване засяга всички съдове в организма и се характеризира с натрупване на LDL-плаки, водещи до стеснение на съдовете. Симптомите, които говорят за засягане на сърцето включват умора, стягане, болка или бодежи в гърдите при физическо усилие или емоционално напрежение, при излизане от топло на студено. Болката в краката при ходене може да е признак за периферна артериална болест. Инфарктът, инсултът и периферната съдова болест са тежките последици от атеросклерозата.
– Какво е специфично при пациентите, прекарали инсулт или инфаркт?
– Те спадат към високорисковата група и трябва стриктно да следят нивата на LDL-холестерола – целевата стойност е под 1.4 mmol/L. Медикаментозната терапия, най-често със статини, е задължителна. Изследванията на липиден профил се правят на всеки 4–6 седмици до достигане на таргетните стойности. Ако те не се постигат само със статин, се добавят допълнителни липидопонижаващи медикаменти. При втори съдов инцидент в рамките на 2 години, целта е още по-ниско ниво на LDL – под 1.0 mmol/L. Важно е да се подчертае, че лабораторните референции важат само за здрави хора. Ако сте преживели инцидент, винаги обсъждайте резултатите от изследванията с лекуващия си лекар.
– Може ли само с диета и движение да се постигне нормализиране на холестерола?
– Не. При пациенти с вече преживян сърдечносъдов инцидент, медикаментозната терапия е задължителна. Само с диета и спорт трудно се постигат нужните резултати за няколко седмици. Но това не значи, че трябва да се откажем от физическата активност и здравословния начин на живот – те остават ключови.
– Какво бихте казали на хора, които сами спират лечението си след като постигнат добри резултати?
– Спирането на терапията е грешка. Важно е да се поддържа дългосрочен контрол. Правилното хранене и физическата активност трябва да подпомогнат медикаментозната терапия. Здравословният начин на живот трябва да се възпитава от ранна възраст.
– Вашето послание към преживелите инфаркт или инсулт и хората в риск?
– Здравето е във вашите ръце. Ние, лекарите, не можем да помогнем на човек, който не следва препоръките. Полагайте усилия: яжте здравословно, намалете солта и захарта, избягвайте газирани напитки и алкохол (до 100 мл концентрат седмично), движете се по 150 минути седмично и изминавайте по 10 000 крачки дневно. Откажете цигарите. И не на последно място – правете редовни профилактични прегледи и спазвайте стриктно медикаментозната си терапия.
С подкрепата на Амджен България
BGR-NP-0525-80001
