Специалността „Обща медицина“ да бъде включена в преддипломния стаж на студентите по „Медицина“, предвижда проект за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, публикуван от Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане.
В момента задължителното обучение на студентите по „Медицина“ по учебната дисциплина „Обща медицина“ е 60 академични часа теоретично обучение, без задължително изискване за включването й в преддипломния стаж. „Фундаменталното значение на Общата медицина за системата на здравеопазването изисква включването й и в преддипломния стаж на студентите, гарантирайки затвърждаване и доразвиване на придобитите знания, умения и компетентности. Това е предложено и подкрепено от всички медицински факултети в страната (на Медицински университет – София, Медицински университет – Варна, Медицински университет – Пловдив, Медицински университет – Плевен, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Тракийски университет – Стара Загора и Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“)“, пише в мотивите към проекта.
В Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицинска сестра“, „Акушерка“ и „Лекарски асистент“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ се транспонират както допълнителните задължителни учебни дисциплини, предвидени в Делегирана директива на ЕС за посочените професии, така и знанията и уменията, които трябва да бъдат придобити по време на обучението.
Преддипломният стаж за специалистите по здравни грижи се преобразува от 1600 астрономически часа в 1600 академични часа. Причината е, че досегашният обем теоретична подготовка според МЗ създава изключително висока студентска натовареност на студентите по тези специалности, обучаващи се на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ (над 5 160 академични часа). „Изготвянето на учебните планове и отчитането на аудиторната заетост на преподавателите и студентите е в академични часове, съответно 1600 астрономически часа се равняват на 2133 академични часа. Високата натовареност през 7 и 8 семестър (четвъртата година на обучение) оставя малко време на студентите за подготовка за предстоящите държавни изпити. Това е констатирано от висшите училища, провеждащи обучение на студенти по посочените специалности (Медицински университет – София, Медицински университет – Варна, Медицински университет – Пловдив, Медицински университет – Плевен, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Тракийски университет – Стара Загора, Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Национална спортна академия) и налага определяне на преддипломния стаж от 1600 часа в академични часове (вместо в астрономически), което е подкрепено писмено от ректорите на посочените 10 висши училища“, пише в мотивите към проекта.
С проекта се въвежда и нормативно изискване теоретичната подготовка по задължителните учебни дисциплини „Философия и въведение в сестринските грижи. Теоретични основи.“ и „Практически основи на сестринските грижи“ да се провежда от хабилитирани преподаватели, завършили специалност „Медицинска сестра“, което е подкрепено от посочените по-горе висши училища, провеждащи обучение на студенти по специалност „Медицинска сестра“.
В учебните дисциплини „Философия и въведение в сестринските и акушерските грижи. Теоретични основи“, „Практически основи на сестринските и акушерските грижи при бременни, родилки и гинекологично болни жени“ и „Акушерски и сестрински грижи за онкологично болни жени“ за акушерки се премахва понятието „сестрински грижи“. Според Министерството използваната терминология е въвеждала в заблуждение, че акушерките са подготвени да предоставят сестрински грижи и че биха могли да работят като медицински сестри.
По отношение на специалност „Дентална медицина“ се променя хорариума по основните медико-биологични и общомедицински учебни дисциплини в резултат от привеждането на единните държавни изисквания в съответствие с Делегираната директива на ЕС.
В специалността „Фармация“ се въвежда задължителни учебните дисциплини „Медицински изделия“, „Статистически методи във фармацията“ и „Броматология“. По този начин ще бъде формирано у студентите „критично мислене за адекватна интерпретация на научната литература и гарантиране предоставяне на качествени консултации относно хранителни добавки, нутрицевтици, функционални храни и взаимодействия между лекарства и храни“.
Пълния текст на проекта може да видите тук.
Така си е, тясната специализация е широка идиотизация в тесния смисъл на думата. Лошото е, че и НЗОК е в кюпа, изисквайки прегледи по договор с тесни специалисти, при което обезличи специалности като вътрешни болести например.
Какво е съотношението в развитите страни на Запад между общопрактикуващите лекари и т.нар"тесни "специалисти в областта на Вътрешните болести? Сега веднага след завършването си лекарите започват тясна специализация и за 4 години я придобиват.После резултатите са плачевни.В клиниката,в която работя,такива лекари редовно пропускат диагноза пневмония например!