Все повече възрастни хора са изоставени от семействата си в лечебното заведение и остават без дом и подкрепа, сигнализират от УМБАЛ „Царица Йоанна“ ИСУЛ.
„Преди години са били по двама-трима за период от три-четири месеца, но сега всеки месец при всички случаи има поне по четирима пациенти в различните клиники с различни страдания. Това са били интелигентни хора, които по една или друга причина са изоставени от своите роднини и близки. Това е морално и етично абсолютно недопустимо“. Това каза пред БНТ зам.-директорът по медицинската дейност на болницата д-р Петър Герзилов.
Медицинската сестра Марияна Божанова заяви, че още при приемането в болницата, вече се знае кой пациент е самотник. „Търсим още от първия ден контакти с близките, за да бъдат подготвени. Защото когато дойде време за изписване, те не са подготвени, не знаят. Самите пациенти също искат да се приберат вкъщи, но за съжаление и те казват, че са изоставени отдавна. Не ги изоставят само в болницата, те вече са били изоставени“, каза тя.
Близките често или не могат да бъдат открити, или директно заявяват, че не желаят да поемат грижите за своя роднина или родител.
„По телефона ми казват, че нямат да дойдат. Много пъти при приемане дават фалшиви телефони, звъним – невалиден номер. Имам случай, в който ми казват, че са в чужбина, аз отивам на адрес, той е там, а казва, че е в чужбина и не може да прибере родителя си“, допълва Божанова.
Проблемът се наблюдава във всички университетски, окръжни и градски болници -именно те поемат грижата за пациентите дори след изтичането на клиничната пътека – за тяхна сметка.
„Като медици не можем да ги оставим на улицата. Свързваме се със социални структури. Лошото е, че с нарастването на тази тенденция с изоставяне на пациенти, двете болници, които имат отношение към следболничното лекуване – Ботунец и Бухово, са със запълнен капацитет и няма как да поемат пациенти от цяла София“, допълни д-р Герзилов.
Докато се изчаква освобождаването на места там, пациентите остават в болницата. „Тези хора се нуждаят от оперативно лечение, от кръвопреливане, от медикаменти, които трябва да бъдат донесени от близките. И всичко това създава проблем след проблем, който все по-трудно се решава и дори в някои случаи решението е невъзможно. Нямаме ясни стъпки и алгоритъм, импровизираме“, каза ортопедът доц. Любомир Цветанов от Клиниката по ортопедия и травматология.
„Най-големият проблем е, че тези хора са самотници“, каза още доц. Цветанов.
Марияна Божанова допълва, че често тези пациенти остават в Бухово и Ботунец не по-малко от три месеца, а понякога дори цяла година. „Стои обаче въпросът къде ще отидат след това“, казва още медицинската сестра.
Според д-р Герзилов самата държава и социалните служби трябва да поемат някакъв ангажимент.
