Все повече пациенти с метастатичен меланом в България живеят години след поставяне на диагнозата и поддържат активен начин на живот. Темата бе във фокуса на Деня на пациента – Годишната среща на Меланом пациентската общност в България, която се проведе в София, информират организаторите. Събитието събра пациенти и водещи специалисти в областта на онкодерматологията в общ разговор за съвременната медицина, реалния живот след диагнозата и новите възможности за лечение на рака на кожата.
Малигненият меланом е едно от най-агресивните злокачествени заболявания на кожата, като честотата му продължава да нараства в световен мащаб. В България годишно се диагностицират 600 – 1000 нови случая, с устойчив ръст от 3–5% годишно.
„През последното десетилетие лечението на меланома претърпя значителна трансформация. Имунотерапията, персонализираните подходи и комбинираните стратегии промениха прогнозата при много пациенти и позволяват все по-дългосрочен контрол на заболяването. Днес фокусът вече не е единствено върху преживяемостта, а върху качеството на живот, дългосрочното проследяване и интегрираната грижа за пациента“, каза доц. Ива Гаврилова, секретар на Българската асоциация по дермато-онкология и национален координатор на Европейския меланомен регистър за България.
По време на срещата бяха представени най-новите терапевтични възможности, мястото на хирургичното лечение, неоадювантните подходи. Специалисти и пациенти обсъдиха и предизвикателствата, свързани с имунорезистентността, през призмата на клиничните проучвания, медицинската практика и личния опит на хората, преминали през лечението, както и възможностите за лечение с TIL терапията при пациенти с напреднало заболяване и установена имунорезистентост.
Особен интерес предизвика представянето на съвременните технологии за ранна диагностика и проследяване на пациенти с повишен риск от първичен и вторичен меланом. Специалистите демонстрираха възможностите на дигиталното целотелесно картографиране (Total Body Mapping), които позволяват прецизно проследяване на кожните образувания във времето. С помощта на дигитална дерматоскопия, високорезолюционни изображения и софтуерни алгоритми с изкуствен интелект, изследването позволява откриването на минимални новопоявили се или променящи се образувания, често невидими при стандартен клиничен преглед. Според специалистите този подход е сред най-ценните инструменти за наблюдение на високорискови пациенти, тъй като създава възможност за откриване на изменения в най-ранен стадий, когато лечението е най-ефективно.
Отделено бе внимание на една тема, за която все още се говори твърде малко – съхраняването на фертилитета при млади пациенти. Днес все повече хора успяват да овладеят заболяването и да планират бъдещето си, включително да създадат семейство. Именно затова е важно разговорът за възможностите за запазване на репродуктивния потенциал да се води навреме, още преди началото на лечението.
Значителна част от програмата беше посветена на темите, които съпътстват живота с диагнозата извън лечебното заведение. Участниците обсъдиха храненето и приема на хранителни добавки и изкуствени подсладители при имунотерапия, грижата за кожата по време на лечение, слънцезащитата, ролята на физическата активност, психосоматиката и психологическата подкрепа. Специално внимание беше отделено и на социалните мрежи като източник на здравна информация и необходимостта пациентите да разчитат на достоверни, научно обосновани източници.
Специалистите и организаторите призоваха хората да не пропускат профилактичните прегледи, да следят промените по кожата си и да използват ежедневно широкоспектърна слънцезащита с висок фактор. Изграждането на тези навици още в детска възраст остава една от най-ефективните стратегии за превенция на рака на кожата.
