Д-р Йордан Христов е роден в Благоевград. Завършва Медицински университет – София през 2015 г. От 2015 г. до 2019 г. д-р Христов специализира в Клиниката по вътрешни болести при УМБАЛ „Св. Анна“ – София. През 2019 г. придобива специалност по кардиология. През 2020 г. става част от екипа на Спешно отделение в Университетска болница „Лозенец“. Отскоро решава да обърне поглед и към общата медицина, като започва дейност и като общопрактикуващ лекар в Медицински център „Лозенец“.
Д-р Христов, повече от три години сте кардиолог, имате опит в спешно отделение и въпреки това се насочвате и към общата медицина - в пациентската Ви листа вече има записани над 2000 пациенти. Защо взехте това решение?
Като кардиолог винаги съм смятал, че трябва да се развивам и да давам максимума от себе си. Ежедневната практика ме научи, че медицината е многокомпонентно предизвикателство и мисля че по този начин мога да бъда максимално полезен и ефективен на работното си място. Практиката по обща медицина, която стартирахме с моя колега д-р Станислав Иванов, благодарение на неговия дългогодишен опит в тази област ни позволява да помагаме на голям брой пациенти.
Кое е особеното в работата Ви като личен лекар, в сравнение с работата Ви като кардиолог и спешен лекар?
Работата като общопрактикуващ лекар е огромна по обем. Тук се проследяват пациентите с едно или повече заболявания. Личният лекар отговаря и за тяхната терапия, профилактика и дори психическо здраве, тъй като се изгражда много специална връзка лекар-пациент. Това се отличава от работата ми като спешен медик, където настройката е да си подготвен за най-лошото във всеки един момент, без преди това да познаваш пациента, който е срещу теб, при това се налага да взимаш бързи решения. Кардиологията, от трета страна, е една ежедневно развиваща се специалност в технологично и фармакологично отношение, която винаги ме е удовлетворявала.
Вече познавате хората, за които се грижите. Какво е общото между тях, което предопределя и фокуса на усилията Ви като техен лекар, към който могат да се обърнат първо при нужда?
Общото е, че това са интелигентни хора, които са отговорни към здравето си и това на близките им. Моят фокус е основно насочен към провеждане на профилактика, тъй като тя е в основата на по-малкото хоспитализации, по-малкото инвалидизации и смъртност. Също така контролът на хроничните заболявания и медикаментозните терапии. Ние имаме 24 часова връзка с пациентите си, които при нужда най-малкото могат да бъдат насочени към съответното звено в зависимост от спешността.
Не криете желанието си да участвате в изграждането и развитието на Медицинския център към болницата. Как виждате перспективите на тази структура?
Като част от водеща в технологично отношение болница, каквато е УМБАЛ „Лозенец“, Медицинският център разполага с висококвалифицирани специалисти. Големият брой на пациентите, които търсят помощ при нас, говори, че той ще продължи да се развива, за да отговаря на все по-големия брой граждани, които търсят медицинска помощ при нас.
И тъй като сме в разгара на студения сезон с преобладаващо респираторни заболявания, посочете кои лоши навици и рисково поведение предопределят високата заболеваемост?
През студените дни ограничаваме двигателната си дейност, диетата ни се променя. Това води до влошаване на хронични заболявания. Голяма част от пациентите ни са полиморбидни, което означава, че са с повече от едно заболяване. Най-често това са респираторни остри и хронични заболявания като хроничната обструктивна белодробна болест, астмата, дихателната недостатъчност и честите, продължителни и тежки пневмонии.
Съветваме пациентите си, които поради една или друга причина неглижират хроничните си заболявания, по-често да следят за обостряне на симптоми на основното заболяване, да посещават специалисти или личния си лекар.
Вашият сблъсък с COVID пандемията беше съвсем пряк – и като лекар в спешно отделение, и като специалист кардиолог. Какъв спомен оставиха у Вас тези трудни дни и месеци?
Първото нещо, за което се сещам, беше напрежението и объркването както от страна на пациентите, така и от тази на лекарите. Нямаше почти никаква информация за протичане или специфично лечение. Нямаше ваксини или проведени проучвания с този патоген. За щастие, хората сме много адаптивни и мисля че в момента контролираме тази зараза. Дори към днешна датата тя е изместена от грипната инфекция. В Спешно отделение основно се сблъсквахме с пациенти в тежко състояние, водещи бяха дихателната недостатъчност и тежките пневмонии, засягащи повече от 70-80% от белия дроб. Като кардиолог основно лекувах усложненията от тази инфекция – миокардити, перикардити, ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност и белодробен емболизъм.
Как е организиран приемът и консултирането на пациенти с постковид синдром в Медицинския център и какво поведение можете да препоръчате най-общо на хората, прекарали коронавирусна инфекция?
В Медицински център „Лозенец“ се провеждат консултации, проследяване и лечение на пациенти с такива оплаквания. Центърът разполага с последно поколение медицинска апаратура и специалисти в областта на пулмологията и кардиологията, които могат да помогнат. Заедно с тях ние разработихме профилактични пакети, от които могат да се възползват нашите пациенти. Тези пакети са подходящи не само за хората, прекарали COVID, но и за тези, които са прекарали грип. Постарали сме се да предложим такава услуга, която да обхване всеки аспект от възможните усложнения, които биха могли да възникнат.
