Първата имплантация на изкуствен сфинктер на пикочния мехур бе извършена в клиниката по урология в УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Операцията осъществиха ръководителят на клиниката доц. д-р Деян Анакиевски и гост урологът д-р Евгени Аларгов, водещ специалист по имплантивна и реконструктивна урология в Атина, Гърция, съобщиха от лечебното заведение.
Способността на човешкото тяло да поддържа нормалните процеси по съхранение на урина в пикочния мехур, задържането й без да изпуска, докато той се напълни и стимулирането на уриниране след това, се регулира от сфинктер - мускул, разположен на пикочния мехур.
В случаите, в които естественият сфинктер е увреден и не функционира, е налице уринарна инконтиненция, което представлява спонтанно и неконтролируемо изпускане на урина от пикочния мехур. Тя настъпва по различни причини, дължи се на различни фактори, проявява се и при двата пола и води до хигиеничен и социален проблем за пациентите. Единствената операция, която може да възстанови задържането на урината и да регулира естественото функциониране на уринарния тракт, е имплантирането на изкуствен сфинктер. Той представлява имплант за контрол на уринирането, който се поставя изцяло вътре в тялото на пациента, на мястото на нефункциониращият естествен сфинктер, поддържа пикочния мехур затворен, задържа урината в него и не позволява неволното й изпускане.
Изкуственият сфинктер е трикомпонентен, състои се от надуваем пръстен, наподобяващ малка помпичка, който се поставя около уретрата, резервоар за урината и контролна помпа, която регулира пръстена. Операцията трае около час и с един разрез се имплантират всички компоненти, заявява доц. д-р Анакиевски. Имплантът остава в тялото на човек до живот и е незабележим отвън. От четири до шест седмици след имплантацията, в зависимост от положението на пациента, изкуственият сфинктер се активира и започва да работи. Лекуващият лекар обучава болния как да управлява контролната помпа - с натискане, сфинктерът се отваря и пациентът уринира по физиологичен начин, всички сетива и чувства на уриниране са запазени, след което до една минута се затваря сам. По този начин той може да контролира отделителната си система.
Съвременната медицина разполага с материали, импрегнирани със специфични антибиотични схеми, които осигуряват стабилизирана нормална функция на пикочния мехур и уретрата над десет години. Разработени са иновативни хирургични техники, с които се съкращава оперативното време, а рискът от следоперативна инфекция се свежда до минимум, уточнява д-р Аларгов.
Благодарение на този съвременен метод за лечение на уринарна инконтиненция се подобрява и повишава качеството на живот на пациентите и те могат да се върнат към активния си начин на живот, допълват от болницата.
Похвално наистина! Но оттам идват и проблемите! Колко такива устройства ще могат да поставят колегите годишно, ако не се заплащат от министерството? Трагедията е пълна - в страна от Европейския съюз, нямаш ли пари не можеш да ползваш качествени медицински услуги! Дори при най-скъпо платените кл. пътеки / какво понятие само - липсващо в останалата част от Европа/ за инвазивна кардиология пациентите доплащат пак някаква сума. Идиотското е че Лекарският съюз отдавна се е съюзил с шайката, известна като политическа класа и въобще не поставя въпроса за смислена и качествена реформа на здравеопазването в България! Цената на една колоноскопия в българска болница , рабтеща с НЗОК, стигна цената на колноскопия на частно в Англия! Бедните пациенти преживяват от лекарства чрез клинични проучвания, лекарства и изделия на промоция, като направената по-горе операция! Необходима е система, но няма кой да я изгради! Затова българите се усетиха и все по-често започнаха да се лекуват в чужбина!
Браво, колеги, радвам се, че новостите не подминават БГ.