С много забележки и яснота, че вероятно няма да успеят да приемат на второ четене нито един законопроект, депутатите от парламентарната здравна комисия гласуваха четирите предложени изменения на Закона за здравето.
Най-много дебати имаше при предложенията на народния представител от ПП-ДБ Божидар Божанов относно електронния здравен запис и отпадането на хартиената документация, както и предложението на колегата му и председател на здравната комисия д-р Александър Симидчиев относно регламентирането на телемедицината. Възражения имаше и срещу предложението на народния представител проф. Андрей Чорбанов относно създаването на мобилни амбулатории, въпреки неговото уточнение, че в сегашния вариант на законопроекта са взети предвид всички изразени в предходни парламенти становища.
Единствено предложението на БСП за забрана на свободната продажба на райски газ и ограничаването му за медицински цели и в хранително-вкусовата промишленост беше посрещнато с пълно единодушие.
По отношение на електронизацията от НЗОК заявявиха, че не могат да поемат отговорност за пълното въвеждане в експлоатация на НЗИС, тъй като системата не е собственост на Касата, а е изцяло отговорност на Министерство на здравеопазването.
От МЗ са предложили редица промени в законопроекта с цел „постигане на пълнота и прецизност в законовата уредба“. От Министерството предлагат да се запише, че "електронният здравен запис представлява електронен документ или съвкупност от електронни документи за всяка една от извършените от медицинските и немедицинските специалисти в лечебните и здравните заведения дейности, с които се създава или използва здравна информация за гражданина или които са относими към неговото здравно състояние, независимо от неговия здравен статус и източника на финансиране на съответната дейност. Медицинските и немедицинските специалисти
в лечебните и здравните заведения са длъжни да оформят електронен здравен запис за всяка извършена дейност
Изготвената в лечебните и здравните заведения здравна документация се предоставя към НЗИС във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис.
В становището си от НАП предлагат първичните администратори на данни да предоставят на министъра на здравеопазването безвъзмездно достъп, съгласно изискванията на Закона за електронното управление, до данните за гражданската регистрация от Национална база данни „Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, относно гражданската регистрация и до данни за валидността на личните документи от информационните фондове с данни, свързани с българските лични документи, поддържана от министъра на вътрешните работи. Националната агенция за приходите пък ще предоставя на Министерство на здравеопазването информация за здравноосигурителния статус на физическите лица, вписани в регистъра на агенцията.
Представителят на МВР заяви, че в предложения законопроект не става ясно по какъв начин ще се осъществява достъпът до данни за валидността на личните документи от информационните фондове, свързани с българските лични документи, поддържани от министъра на вътрешните работи.
„Този достъп не е технически обезпечен,
както и не са осигурени необходимите финансови средства за това“, смятат от Министерството на вътрешните работи.
Председателят на БФС маг.-фарм. Димитър Маринов заяви, че съсловната организация подкрепя приемането на законопроекта, тъй като с предложените промени ще се осигури възможност за преодоляване на упоменатите по-горе проблеми и постигане на ефективност във архитектурата и функционирането на НЗИС. „Ще се намали времето, отделяно от магистър - фармацевтите по извършване на административни дейности по своя характер и ще се увеличи времето за оказване на фармацевтични грижи. Във връзка c изложеното БФС счита, че приемането на законопроекта в оставащото време на работа на 50-то Народно събрание е от важно значение за надграждането и подобряване на работата на електронното здравеопазване в България. Трябва да се посочат и ангажиментите на страната като държава членка по участието й в бъдещото европейско пространство на здравни данни. Целите и архитектурата на последното съответстват на тези на законопроекта“, каза той.
Председателят на БЗС д-р Николай Шарков заяви, че в ЕС съществува документ относно предложение за Регламент в ЕП за здравни данни, според който, че има отделни категории, които са освободени от подаване на данни, сред които са микропредприятията. По думите му зъболекарските практики са микропредприятия и ЕС ще ги освободи да подават данни в НЗИС.
От Националното сдружение на ОПЛ заявиха, че аплодират премахването на хартиените документи, но за тях е странно, че електронизацията на здравеопазването
не предвижда лекарите да имат достъп до здравните досиета на пациентите си
Народният представител от ИТН Андрей Чорбанов подчерта, че законопроектът се коментира за пореден път, но от него не са изчистени редица спорни моменти.
По-голямо съгласие от министерствата, съсловните организации и депутатите беше постигнато по регламентирането на телемедицината, макар че всички бяха съгласни, че съществуват детайли, които следва да бъдат уточнени.
„Проблемът при практикуването на телемедицински услуги е хибридният им характер, тъй като са налице противоречащи си компетенции в политиката на здравеопазване, защита на данните, защита на правата на потребителите. вътрешния пазар, социалната политика по заетостта. В тази връзка следва ясно да се дефинират целите и очакваните резултати от уреждането, най-общо казано, на медицински дейности, които могат да бъдат провеждани от разстояние“, казаха от НЗОК.
От ИАМН заявиха, че предлаганата промяна не е съобразена с изискванията на медицинските стандарти, а липсата на минимални качествени критерии, би създало проблеми и несигурност при осъществяването на контрола върху тази дейност.
„БЛС е с принципа подкрепа, но е необходима ясна и точна нормативна регламентация.
Медицинската дейност от разстояние задължително трябва да е в реално време
като всички останали дейносте, но изискванията трябва да са по-занижени“, каза зам.-председателят на съюза д-р Николай Брънзалов.
От „Възраждане“ обвиниха вносителя на законопроекта д-р Симидчиев, че не са направили никакви корекции в законопроекта при третото му внасяне в парламента. Проф. Андрей Чорбанов обаче каза, че въпреки че е убеден, че такъв закон е необходим, не може да постъпи „йезуитски“ и да подкрепи нещо на първо четене с ясната мисъл, че няма да го подкрепи на второ.
По-късно той представи предложения от него законопроект за създаване на мобилните амбулатории, но въпреки че увери депутатите и съсловните организации, че се е съобразил с всички направени редакции в предходните парламенти, това се оказа недостатъчно.
Директорът на ИАЛ Богдан Кирилов заяви, че текстовете в проекта трябва да бъдат синхронизирани със ЗЛПХМ, тъй като се открива разминаване.
От „Информационно обслужване“ заявяват в становището си, че възниква въпроса дали екипите на мобилната помощ, съставляват здравни заведения от ЗЗ или лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения. „Практическите последици от отговора на този въпрос са няколко основни. На първо място сред тях (след организацията на финансирането) е задължението за оформяне и отчитане на извършените „профилактично-диагностични и лечебни дейности съобразно изискванията на ЗЗ по отношение на здравната информация и по отношение работата в средата на НЗИС“, пишат от ИО.
Според ИАМН предложението представлява въвеждане на нов вид медицинска помощ, която ще се оказва на гражданите, извън установения досега ред и законопроектът съдържа редица неясноти в това отношение.
От БФС пък се обявиха
категорично против продаването на лекарствени продукти от лекарите в мобилните екипи,
тъй като това е предпоставка за порочни практики. От НСОПЛБ също заявиха, че предложения начин за решаване на проблема с недостига на медици в малките населени места, е грешен. Д-р Брънзалов заяви, че парите, предвидени за мобилната помощ би трябвало да бъдат по-рационално разходвани към осигуряването на лекари в малките и труднодостъпни населени места.
В края на заседанието председателят на комисията съобщи, че служебният здравен министър д-р Галя Кондева е поискала възможност да разкаже пред комисията на какъв етап е изграждането на Националната детска болница. Беше прието изслушването на министъра по темата да е първа точка от следващото заседание, а след това е планиран блиц контрол.
