В печата: Броят на лекарите, болниците във Варна, ще имаме суперкомпютър

Почти всички всекидневници информират за данните на НСИ за 2018 г. за броя на медиците и болниците в страната. „29 667 лекари практикуват на трудов договор в болниците и здравните заведения в страната. От тях джипитата са най-много - 4199, или 14.2%, акушер-гинеколозите и кардиолозите са по 5.9 на сто, педиатрите - 5.8%, анестезиолозите и реаниматорите5.6%, хирурзите - 5.3%, а невролозите - 5.0%. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3155 акушерки“, обобщава „Монитор“.  

„Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.9 до 62.0 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници, показват данните на НСИ. Най-добре осигурени с медици, над стойностите за страната, са в Плевен (62.0 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.2), София (столица) (50.9) и Варна (50.0). Най-малко са те в Кърджали (25.9 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (28.6). Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.1) и Ловеч (6.9). Най-малко са джипитата в областите Кърджали (3.9 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4)“, пише всекидневникът.

„Към 31 декември миналата година в страната има 346 болници с 53 173 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 2066 с 1253 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2086 легла“, допълва още медията.

„24 часа“ съобщава, че според отчета на Варненска община болниците в града са на печалба „Повечето от болниците и ДКЦ са завършили годината с печалба. Традиционно добри резултати отчитат Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания .,Д-р Марко Марков", Медицинският център за рехабилитация и спортна медицина, ДКЦ-3, ДКЦ-4, ДКЦ-5. Сред общинските здравни заведения все още има такива с отрицателен финансов резултат, но благодарение на предприетите оздравителни мерки задлъжнялостта е намаляла значително в сравнение с предходни години. Добър пример е ДКЦ "Св. Иван Рилски", който е успял да стопи 80-хиляден банков кредит на близо 14 хил. лв. Застаряването на лекарите и медицинските сестри е един от основните проблеми пред общинското здравеопазване. Във всички лечебни заведения работят пенсионери, като част от тях са в напреднала възраст. Другите сериозни проблеми са старият сграден фонд и остарялата техника. Въпреки трудностите част от лечебните заведения са успели със собствени средства да направят частични ремонти и да закупят съвременна апаратура“, пише медията.

„Членовете на комисията освободиха от отговорност управителите на общинските здравни заведения с изключение на доц. Христо Ганчев, който ръководи болницата за лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания. Бившият тубдиспансер остава лечебното заведение в най-тежко състояние“, допълва изданието.

За суперкомпютъра с капацитет като този на НАСА, който ще бъде изграден догодина в България, съобщават повечето днешни издания. „София става част от мрежа от 8 европейски суперкомпютри, която ще заработи до края на 2020 г. Общата инвестиция е 1 милиард евро, от които 486 млн. са от Евро комисията, а останалите - от държави членки и частни партньори. Проектът конкретно за България е 18 милиона евро, като 12 млн. са от България, 6 млн. - от ЕК, обясни Мария Габриел“, пише „Труд“.

„Суперкомпютърът ще се използва за по-добри изследвания за рак и дегенеративни болести, както и в отбраната - ще можем да разберем за наличието на кибератака само за секунди, даде примери еврокомисярят Роберто Виола. Сред другите му приложения ще са въвеждане на изкуствен интелект в индустрията, здравеопазването, транспорта. Ще може да се предвиждат торнадо и гръмотевични бури и да се прогнозира къде биха имали най-голям ефект земетресения“, допълва изданието.

„Суперкомпютърът позволява много бързо да се правят изследвания с ваксините, с лекарствата, а в автомобилостроенето може да съкрати от 60 на 24 месеца периода за създаване на нова кола, добави Мария Габриел. В следващия програмен период на Европейската комисия, с новата програма "Цифрова Европа", специално за суперкомпютрите има отделени 2,7 милиарда евро, напомни българският еврокомисар“, пише още „Труд“.