В пресата: Младите лекари бягат в Англия, без лимити в педиатрията, 80% от българите са със сърдечна недостатъчност

Младите български лекари искат да заминат в чужбина, защото тук е много по-трудно да специализират и да се развиват професионално. На второ място е проблемът със заплащането. Това показва проучване на "24 часа", направено сред медици, съсловни организации, депутати, които работят по проблема.

„Англия измести лидерското място на Германия като най-желана дестинация за специализация на младите ни лекари, сочат пък данните на Българския лекарски съюз. През 2018 г. най-много са заминали именно за Острова. Въпреки Брекзит такава остава засега тенденцията за 2019-а. След Англия се нареждат Германия, Франция, Швеция, Италия и Ирландия“, пише медията.

„През 2015 г. сертификат за работа в чужбина е издаден на 524лекари, през 2016 г. - на 430, през 2017 г на 390, а през 2018 г. - на 391. От началото на 2019 г. пък документ са поискали 171 лекари. "Не всички от тях обаче са току-що завършили лекари и не всички реално заминават", казват от БЛС. На този фон през 2017 г. дипломиралите се лекари в цялата страна са общо 1026, а за 2018 г. -1058, сочат данните на МОН. Официална статистика на заминаващите млади лекари няма, а по неофициални данни близо 70% от новозавършващите медици у нас приключват образованието си с желание да заминат. Значителна част от тях наистина тръгват, а трети специализират година-две у нас, но след това предпочитат да продължат развитието си навън“, допълва изданието.

„Телеграф“ съобщава, че специализираната болница за деца "Проф. Иван Митев" ще работи без лимити, позовавайки се думите на председателя на Надзорния съвет на касата Жени Начева. „НЗОК ще заплаща лечението на малките пациенти, независимо в кое отделение са приети те. И до момента болницата е могла да отчита приема на деца с общия код за педиатрична дейност, заяви председателят на надзора и зам. здравен министър Жени Начева. Тя изтъкна, че няма да има контрол по отделения и клиники за броя на децата, които се лекуват и няма ограничения по легла. По думите на Начева подобно лимитиране не важи за педиатричните звена и отделения. Освен това Начева обяви, че в понеделник стартират преговорите с лекарския съюз за увеличаване на цените на най-недофинансираните клинични пътеки, които също засягат и педиатрията. За целта са предвидени 50 милиона лева от резерва на касата“, пише медията.

80% от българите са чували диагнозата сърдечна недостатъчност, информира „Монитор“ като цитира Дружеството на кардиолозите в България. „Национално проучване от април тази година на изследователската компания ЕСТАТ показва, че хората не оценяват риска от сърдечносъдови заболявания. Само 30% от респондентите смятат, че това е водеща причина за смъртност в България. 6,8% от анкетираните съобщават, че имат сърдечна недостатъчност. Всеки един от пет души у нас ще развие синдрома, е изводът от изследването. Причина за увеличаване на броя на пациентите е застаряващото население. Според статистиката 12,8% от всички хора над 60 години живеят със синдром на сърдечносъдовата недостатъчност“, съобщава вестникът.

„Към 1 януари тази година по данни на НЗОК 153 000 души са диспансеризирани. От тях по-голям дял заемат жени“, допълва още изданието.