Решението на първоинстационния Пловдивски админастративен съд срещу Министерството на здравеопзаването и НЗОК за отказано лечение в чужбина е тема на някои днешни всекидневници. Случаят е от 2012 г., а преди три години ВАС е отменил решение на друга състав на съда. „При повторното разглеждане на делото магистратите приеха, че солидарна отговорност носят министерството и здравната каса, която е правоприемник на закрития Фонд за лечение на деца“, пише „Сега“.
„Родителите кандидатстват пред Фонда за лечение на деца през 2011 г. за лечение извън България, но им е отказано, тъй като фондът е счел, че след като има осигурен донор, лечението може да се извърши у нас. Семейството започва дарителска кампания и заминава за Италия, но детето умира през 2012 г. Родителите подават жалба в Комисията за защита от дискриминация и тя решава, че дискриминация има, тъй като фондът е пратил друго дете със същата диагноза с чужбина, тъй като то е нямало фамилно съвместим донор и е счетено, че трансплантацията у нас би била рискова. Затова фондът праща другото дете в чужди клиники с по-голям опит. Според КЗД това представлява дискриминация по признак "лично положение". Съдът потвърждава решението на комисията, което също така гласи, че Министерството на здравеопазването е трябвало да създаде условия за повишаване качеството на лечението на децата с онкохематологични заболявания у нас“, уточнява медията.
„Затова съдът приема исковете на двамата родители за основателни и присъжда обезщетение по 50 000 лв. на всеки от тях. Парите заедно със законната лихва от 2013 г. досега трябва да се изплатят солидарно от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса в качеството й на правоприемник на Център "Фонд за лечение на деца". Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд“, допълва още изданието.
„24 часа“ информира, че България е първа по дял на бременните тийнейджърки в Европейския съюз, в челото по затлъстели, а младежите й са втори по риск от бедност и социално изключване. „На фона на тези данни рискът от депресия на младите е висок. Такива изводи прави доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) за неравенствата в достъпа на млади хора до информация и услуги за подкрепа. В него обаче се борави с данни до 2016 г., тъй като за тази година има информация за сравнителен анализ за целия ЕС“, съобщава изданието.
„Според 74% от младите у нас чакането за доктор ограничава достъпа им до здравни услуги, а за 44% цената е проблем“, пише още медията.
Според цитираните данни 3,9% дял на бременните между 15 и 19 г. ни поставят първи в ЕС по майки тийнейджърки, Румъния е с 3,5%. Правим изключение от общия тренд към намаляване на този процент през годините.
„15-годишните българчета се занимават усилено със спорт средно почти 4 дни седмично, като тук докладът борави с данни на ПИЗА от 2015 г. Но в същото време се посочва, че според проучване на СЗО България е сред страните с най-високи нива на затлъстяване заедно с Малта, Гърция и Уелс. По-висок е процентът на затлъстелите момчета, а у нас са и най-големите разлики между двата пола -11 % с наднормено тегло при момичетата спрямо 24% при момчетата. Следват Гърция, Унгария, Италия и Полша“, допълва още всекидневникът.
„Монитор“ пише, че Франция спира да плаща за хомеопатично лечение. „Министърът на здравеопазването Агнес Бизан каза, че системата за здравно осигуряване вече няма да връща на гражданите пари, похарчени за хомеопатични лекарства. Новата политика ще бъде въвеждана постепенно и ще влезе в сила изцяло от началото на 2021 година. По-рано тази година службата за контрол на системата на здравеопазването на Франция направи такава препоръка към правителството. Според проучванията на контрольорите алтернативната медицина не предоставя достатъчна ефективност, като са изследвани различни заболявания за събиране на данни - от тревожност, до брадавици по краката“, съобщава изданието.
Великобритания спря да плаща за хомеопатия преди повече от една година и го направи изведнъж.