Генеричните и биоподобните лекарства са приоритет в Стратегията за здраве 2021-2030

Три са главните проблема в лекарствената политика, които трябва да бъдат решени в следващите 10 години според Националната здравна стратегия 2021-2030 - оттеглянето на доказано ефективни терапии от пазара, отсъствие на интегрирана електронната здравна система и навлизането на генерични и биоподобни лекарствени продукти на пазара.

Според Министерството навлизането на генерични и биоподобни лекарствени продукти на пазара е важен механизъм за увеличаване на конкуренцията, намаляване на цените и гарантиране на устойчивостта на здравните системи. Необходим бил и стратегически пробив в областта на превенцията на заболяванията, тъй като тя можело да се счита за ключов фактор за намаляване на използването на лекарствени продукти и същевременно за гарантирането на високо равнище на закрила на човешкото здраве.

В стратегията е записано, че през периода 2021-2030г. ще продължи процеса по прилагането на стандартизиран и прозрачен механизъм за докладване на причините за недостиг на лекарствени продукти и въвеждане на ефективен инструмент за изготвяне на политики въз основата на събраните факти. Ще бъде прецизирано понятието „недостиг на медикаменти“, ще се прави анализ на причините за появата на недостиг, ще се оценява въздействието на паралелната търговия и квотите за доставка и ще се поддържа списък на основните лекарствени продукти, при които има недостиг на доставките.

Ще бъдат създадени предпоставки за максимално използване на потенциала на електронното здравеопазване и приоритизиране на разработването и прилагането на решения, свързани с електронното здравеопазване (e-Health) и мобилното здравеопазване (mHealth) за гарантиране на безопасни, надеждни и достъпни нови модели на здравеопазване за пациентите, лицата, полагащи грижи за други хора, здравните специалисти и платците.

През следващите десет години са предвидени активни действия по осигуряването на непрекъснат контрол и мониторинг на качеството, безопасността, ефективността и ефикасността на разрешените за употреба лекарствени продукти в страната. За засилване на надзора на пазара се предвижда повишаване на капацитета на лицата осъществяващи контролни функции по прилагане на законодателството в областта на лекарствените продукти.

За създаването и поддържането на устойчива среда трябвало да се има предвид, че цените на лекарствените продукти следва да бъдат адекватни на конкретното икономическо положение в държавата, в която се продават, както и да бъдат в съответствие с терапевтичната добавена стойност, която осигуряват за пациентите, като същевременно гарантират достъп на пациентите, устойчиво здравеопазване и възнаграждение за иновациите. Трябвало да се повиши прозрачността и увеличаване на доброволното сътрудничество между държавите членки в областта на ценообразуването и реимбурсирането и е необходимо да се разработят мерки, които да гарантират достъп на пациентите до лекарствени продукти, достъпни цени, полза за обществото, избягване на неприемливи последици за бюджета за здравеопазване.

От МЗ отчитат, че е необходим е функциониращ строг контрол и прозрачност при управлението на обществените поръчки за лекарствата.

Предвидени са следните приоритети:

Стимулиране, въвеждане и насърчаване на употребата на генерични и биоподобни лекарствени продукти, чрез което значително ще се намалят разходите за лекарствени продукти; създаване на устойчива регулаторна среда за пациентите, институциите и индустрията;  усъвършенстване на механизмите за ценообразуване и усъвършенстване на механизми за задължително договаряне на отстъпки, pay-back, claw-back и други схеми за споделяне на риска; провеждане на централизирани електронни търгове за лекарствени продукти, заплащани с публични средства; развитие на дейността по оценка на здравните технологии и резултатите и дейността по проследяване на ефекта от терапията на лекарствени продукти с цел оптимизиране разходването на публични средства.

С цел поддържане на устойчива среда, смекчаване и предотвратяване на евентуален недостиг на лекарства, използвани по време на големи събития и спешна ситуация със здравето е добре да бъде използвана подходяща платформа за редовен диалог по специфични теми, използване на система за бързо наблюдение и комуникация, е записано още в стратегията. „В тази връзка стартиралата от ЕМА заедно с фармацевтичната промишленост и държавите-членки на ЕС, подобрена система за бързо наблюдение и комуникация (единна контактна точка или i-SPOC) би могла да бъде една добра основа за това, която може да се надгради, разшири и усъвършенства с цел подобряване на комуникацията, взаимовръзките и диалога между различните участници в сектора като ЕМА запази своята координираща функция“, пишат от МЗ.

В областта на медицинските изделия акцента е поставен върху усъвършенстване на нормативната уредба допринасяща за високото ниво на защита на безопасността и прилагане на целенасочени действия във връзка с безопасността и по-доброто наблюдение от страна на компетентните органи и прилагането на европейското законодателството в областта на медицинските изделия и на медицинските изделия за ин витро диагностика.

Целия проект на Националната здравна стратегия 2021-2030 може да видите тук.