Даниела Ангелова е старша медицинска сестра в Клиниката по обща и ендоскопска хирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Завършила е образованието си в Медицинския колеж към МУ – София, работила е последователно в Клиниката по интензивна терапия на ВМА и в Отделението по миниинвазивна хирургия в болница „Токуда”, а от 2015 г. е част от екипа на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Има завършена бакалавърска степен по управление на здравните грижи и магистратура по обществено здраве, както и специализации по анестезиология и интензивно лечение.
Днес, в Световния ден на сестринството, разговаряме с нея за удовлетворението и трудните моменти в професията, за нейната роля в обществото и стъпките, които могат да помогнат за преодоляването на недостига на сестри в здравеопазната ни система.
Г-жо Ангелова, с какво чувство Вие и колегите Ви от Клиниката по обща и ендоскопска хирургия посрещате професионалния си празник – Световния ден на сестринството?
На този ден си даваме сметка колко значима е професията ни, колко важни са ежедневните ни усилия в полза на обществото. За нас това е не само празник, а и ден, в който виждаме приноса от нашия труд за всички.
Работата на сестрата в една хирургична структура без съмнение е свързана с много специфични професионални умения. Как се поддържа нивото на квалификация на сестринския персонал във Вашата клиника?
Поддържането на високо професионално ниво на сестрите в нашата клиника е приоритет за ръководството на болницата. Провеждаме вътрешни обучения, насърчаваме участията в курсове, семинари и конференции. Също така стимулираме самостоятелното обучение, защото при днешната изключителна динамика на развитие на медицината е много важно да има постоянни усилия за усъвършенстване и придобиване на нови знания.
Ще добавя и това, че освен в нашата болница, провеждаме такива обучения и с външни лектори – от ВМА, Александровска болница, “Царица Йоанна - ИСУЛ” и други многопрофилни болници.
Държа да отбележа, че полагаме усилия не само в посока на добра теоретична подготовка, но и в практически обучения, както вече казах и със специалисти от други болници.
Как се подготвят сестрите за работа в условията на непрекъснато технологично обновяване и навлизане на нови ендоскопски техники?
Когато в клиниката се въвежда нова апаратура, винаги се провежда предварително обучение на персонала, защото това гарантира безопасност на пациентите и спокойна работа на целия екип. Организираме го по начин, който позволява да не се нарушава нормалния ритъм на работа.
Клиниката ни е изключително натоварена. Имаме 3 операционни, като всеки ден в тях се извършват по 10 операции, близо 100% от тях са лапароскопски. Оперираме пациенти с рак на дебелото черво, на стомаха, диафрагмални хернии. Ръководител на клиниката е проф. д-р Антоний Филипов, който е сред най-известните и утвърдени хирурзи в България.
Имаме пациенти от цялата страна – от Видин, Лом, Бургас - от всички краища на България. Това само по себе си говори за доверието, което имат пациентите в болницата и нас, които работим в нея.
Има ли желаещи млади сестри да постъпят на работа в клиниката?
За съжаление, и в България, както и навсякъде по света има недостиг на медицински сестри. Все по-рядко младите правят този избор, защото професията е много натоварена и много отговорна. Радвам се, че при нас имаме млади колеги, които са мотивирани и идват на работа с желание. Условията, които са създадени в нашата болница са много добри, средната възраст на сестрите е около 40 години. Не така стоят нещата обаче в много други болници в страната – разговаряла съм с колеги и от тях знам, че проблемът е изключително сериозен.
Как се постига добра комуникация между сестрите от различни поколения?
Преди всичко с открит диалог и изграждане на подходяща работна среда. Трябва да има приемственост между поколенията. От една страна, по-възрастните сестри могат да предадат своите знания и опит, а от друга – по-младите могат да внесат дух на позитивизъм и новаторство.
Мисля, че така се създава предпоставка за екипна работа, а тя е същността на медицинската професия. Екипен дух, екипна атмосфера не се изграждат лесно, трябват усилия. Много зависи и от ръководството на клиниките. Те трябва да утвърждават дух на сплотеност, на общност, на разбирателство. И да правят така, че сестрите да се чувстват значими в работата си. Мисля, че в нашата клиника това е факт.
По Ваше мнение достатъчно добре ли е организирана следдипломното обучение на сестрите на национално ниво?
Има още какво да се желае в тази насока. Трябва да има гъвкавост при формирането на политиката за квалификация на сестрите, трябва да се търсят нови форми и подходи, вече споменах, че медицината днес се развива много динамично – и обучението трябва да бъде съобразено с това темпо.
Какво според Вас какво трябва да се промени, за да има по-голям интерес към сестринската професия?
В национален аспект трябва да бъдат подобрени условията на труд, в същото време трябва и обществото да бъде по-добре запознато с нашата професия, с нейната значимост. Сега обществото няма изградена представа за сестринската професия, а трябва.
Мислите ли, че признаването на сестринската професия за защитена ще допринесе за преодоляване на дефицита на сестри и повишаване на интереса към нея?
Мисля, че това е стъпка в правилната посока, но тя не е достатъчна. Трябва да се работи в посока на популяризиране на професията в обществото, за да се върне достойнството й. Сестринският труд да бъде уважаван и ценен, да бъдем приемани с респект, а за да се постигне това трябва станем познати и видими за обществото.
Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, които сега навлизат в сестринската професия?
Нашата професия е най-хуманната и значимата за обществото. Пожелавам им да не губят мотивацията си, да не губят кураж и да бъдат все така търпеливи и всеотдайни в работата си. Честит празник!
