Със 75 гласа „за“ и 7 „против“ народните представители приеха на първо четене Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г.
„Трудно можем да видим в предложения бюджет политиките, които трябва да бъдат финансирани следващата година. Все още държавата дължи своя принос по отношение на приходите в бюджета на НЗОК. Всяка година, когато разглеждаме бюджета на НЗОК, предлагаме свръхрегулацията в извънболничната помощ, медико-диагностичните дейности и болничната помощ да отпадне. Въпреки това и тази година те фигурират в проектобюджета. Ако тези въпроси се изчистят, таргетирането на този 5-милиарден ресурс ще бъде на по-добро ниво“. Това каза депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов по време на дебатите.
По думите му сега не е ясно какви ефекти ще се постигнат с предвидените 5 млрд. лв. за здравеопазване. Д-р Адемов предложи да се увеличи и резервът на Касата, за да може да има по-голяма гъвкавост и да не се налага актуализация на бюджета на НЗОК.
Според депутата от „Обединени патриоти“ д-р Калин Поповски това е един наистина добър бюджет, в който за първи път е надвишена сумата от 5 млрд. лв., което прави близо 800 лв. годишно за здраве за всеки български гражданин.
„Смятам, че скоро ще се наложи пътеката за COVID да бъде увеличена отново, защото по данни от болницата в моя район, цената за лечението на един пациент средно е между 2000 и 3000 лв., а сега Касата покрива 1200 лв.“, каза още д-р Поповски.
Той апелира към БЛС и НЗОК при преговорите за НРД да направят по-добро съотношение между цените на пътеките, защото все още има пътеки и специалности, които са недооценени.
„Всички анализи, които съм прочела до този момент на бюджета, го наричат „предизборен“. Единствено министърът на финансите го определи като противопеидемчен. Да, догодина има избори, но настоящето е само COVID. Важно е бюджетът да гарантира достатъчно средства за тестове, защото гражданите вече дадоха твърде много средства за изследвания, за лечение, защото трябва да се предвиди, че хората ще минават от леката към тежката фаза на заболяването, което означава, че ще бъдат лекувани по различни начини, и по-добро заплащане на медицинските специалисти. Очаква се ръст на здравнонеосигурените лица. Остават и въпросителни по отношение на разходите заради планираните гарантирани плащания на лечебните заведения от 85%, което означава, че отново ще останат неусвоени средства. Позитивните неща в бюджета са, че резервът не е разпределен предварително, както и планираният втори буфер в държавния бюджет от 600 млн. лв. Отново обаче се предлагат промени през преходните и заключителни разпоредби, отново диспропорции по специалности и региони. Все още нямаме и информационна система“, каза депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер.
Според народния представител от БСП Красимир Янков в бюджета отново се виждал отказ от реформа в здравната система. „Ситуацията изисква нова филосовия по отношение на разходите. Отново са подценени профилактиката и превенцията. Кризата, предизвикана от COVID, трябваше да предизвика не хаотични действия, а прогноза“, заяви той.