„Здравеопазването определено привлича критики, похвалите тук са много малко. Много работа предстои по моделите, които предлага министър Ананиев“. Това каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), по време на кръглата маса „Дискусия за бъдещето на здравеопазването“.
„По отношение на първия модел ни се струва твърде рисково разпиляването на настоящия ресурс, който сега Касата ползва, между N на брой субекти. В малки държави, в които малко ресурс е концентриран в здравеопазването, това е твърде рисково и имат опит в тази посока“, заяви Денев.
„По отношение на втория модел – смятам, че посоката е правилна. Привличането на повече ресурс в здравеопазването при по-ефективното му разходване обаче с участието на частни субекти, е точно принципът, който би следвало да се приложи според нас. В крайна сметка обаче ние днес коментираме здравното осигуряване, а не самото здравеопазване. Това, което хората ги интересува, е по-добър резултат в здравеопазването и гаранция, че когато се обърнат към болница или специалист, никой няма да им поиска повече. Мисля, че идеята не трябва да бъде нерегламентираното доплащане да стане регламентирано, а по-скоро обществото да получи гаранция, че доплащането, съответно и контрола, който пациентът ще осъществява, е толкова и не може да бъде повече“, категоричен беше той.
Той коментира и т.нар. гранична линия от 700 лв. плащане от НЗОК, като според него тя е гарантиране на финансовата сигурност на НЗОК. „Т.е, че Касата няма да излиза извън конкретен ресурс. Безспорно в здравеопазването рискът от преразход е голям, но прехвърлянето му върху частните застрахователи може би не е най-точното решение, защото независимо колко гаранции дава моделът, че няма този риск да бъде прехвърлен върху пациентите заради по-лошия им здравен статус, неминуемо това ще се случи. Би следвало НЗОК да остане основният пазител на солидарния модел, който всички подкрепяме, и тя трябва да участва във всяко едно плащане на здравна помощ, независимо дали става въпрос за 100 или за 10 000 лева, разбира се се с участието на частните застрахователи, които могат да осигурят по-добър контрол. Абдикирането от скъпоструващата терапия от страна на НЗОК, не е нещо, което би трябвало да се случва“, смята още Денев.
Сакън, това е златната ви кокошка, от която толкава години консумирате златните и яйца!
Сладък си, ама не лепнеш. Парите не са на НЗОК а са НАШИТЕ ПАРИ. А на нас ни писна да "изтичат" за скъпоструващи/надценени лекарства със съмнителен ефект...