„Имунотерапиите подобриха значимо преживяемостта на пациентите с авансирал рак и с 10 различни туморни локализации, както и на онкохематологичните заболявания, като удължиха значимо преживяемостта на пациентите и дори намалиха риска от рецидиви при вече излекувани пациенти“. Това каза на пресконференция при откриването на Третата годишна конференция по имуноонкология IO365 v3 водещият наш специалист в тази област доц. Желязко Арабаджиев. Той обясни, че вече две трети от най-честите солидни тумори се лекуват с имунотерапия, този подход се прилага с успех и като поддържаща терапия след операция, като намалява значително риска от рецидив на рака.
„Създаде се и протокол за предоперативно приложение на имунотерапия при един от най-агресивните форми на рак на гърдата, което доведе до по-успешни операции и удължена ремисия“, допълни доц. Арабаджиев.
По думите му, България има най-добра лекарствена онкология, но все още изостава в профилактиката и скринингите за онкологични заболявания.
Конференцията събра в хибриден формат над 160 участници - медицински онколози, хематолози, имунолози, дерматолози, гастроентеролози, лъчетерапевти и други специалисти. Те представиха актуални теми и дискутираха проблемите в имунолечението на рака.
Водещи европейски и американски имуноонколози обмениха опит с българските си колеги.
Със званието „Почетен член на Българското научно дружество по имуноонкология“ бе отличен проф. д-р Лазар Попович от Университета на Нови сад, Република Сърбия, за неговия принос в развитието на имунотерапията на злокачествени заболявания, за приноса му в европейското развитие на онкологията, както и за насърчаването на професионалното издигане на онколозите от страните на Балканите.
Представено бе първото ръководство „Компендиум за имунотерапия на солидни тумори“, подготвено от Работна група към Българското научно дружество по имуноонкология, начело с доц. д-р Николай Цонев. „Ръководството по имунотерапия има практическа насоченост - да улеснява българските онколози с най-необходимата информация за чекпойнт инхибиторите, с които разполагаме. Включени са и най-важните изводи от проведените по света клинични проучвания“, поясни доц. Цонев.
Имуноонкологията е една бързоразвиваща се област, която разкрива все повече възможности за лекарите, но също така изисква добро познаване и постоянен интерес към новостите - това бе един от основните изводи, споделени от специалистите.
Имунологът проф. Доброслав Кюркчиев обясни, че при ракови заболявания имунната система не е слаба, а дисрегулирана, като част от имунните клетки започват да обслужват тумора. „Чрез имунотерапията имунната система се обучава как да се бори с туморните клетки и дори след прекратяването на вливанията имунотерапията продължава да работи. При 15% от туморите можем с месеци и дори година по-рано от появата на симптомите на рака да откриваме паранеопластични антитела. За съжаление те не може да се ползват за диагноза, защото са налични и при ревматологични заболявания. Но откриването им може да насочи клиницистите“, заяви проф. Кюркчиев.
Медицинският онколог д-р Таня Златанова – специалист в лечението на белодробен карцином и секретар на Бъргарското научно дружество по имуноонкология – сподели своите впечатления от проведения през септември в Чикаго, САЩ, конгрес по имуноонкология, промотиращ лидерството на жените в тази област на медицината. Д-р Златанова подчерта, че тази инициатива няма нищо общо с феминизма, а е начин да се обърне внимание, че все повече стават жените онколози и че те заслужават своето място. На самата конференция се проведе панел на тема „Жените в имуноонкологията“ - съвместна сесия с американското дружество по имуноонкология (SITC).
