Доц. Божил Робев завършва с отличие ВМИ - Стара Загора през 1993 г. Започва работа като педиатър в Спешно отделение на Окръжната болница в Сливен, след което специализира в Катедрата по педиатрия при Медицинския университет в София до 1999 г. г. Работи последователно като педиатър в III-та работническа болница, пневмофтизиатър в Белодробна болница - Сливен, ординатор-химиотерапевт в КОЦ-София-град.
Придобива образователната и научна степен „Доктор“ януари 2020 г. в Медицинския университет в София. Хабилитиран за доцент към Катедрата по онкология на МУ „Проф. Параскев Стоянов“ във Варна през декември 2022.
От януари 2015 г. до днес е началник на Отделението по медицинска онкология към към УМБАЛ “Св. Иван Рилски“.
Научните интереси на доц. Робев са предимно в областта на невроендокринните тумори, рака на белия дроб и туморите на генитоуриналната система, автор е на множество публикации по тези проблеми, както и на доклади, изнесени на международни научни форуми.
Днес разговоряме с доц. Робев по актуални проблеми на медицинската онкология и борбата с рака като социално-значимо заболяване.
Доц. Робев, как се промени медицинската онкология през последните години, кои нови тенденция определят нейния облик днес, в началото на 2026 г.?
Медицинската онкология се развива бурно и вече може да се говори за нова ера в лечението на рака, в която се очертават няколко основни тенденции. Първата е все по-широкото навлизане на прецизния, персонализирания подход към болния, с геномния и молекулярния анализ на туморите на ниво ДНК, РНК и протеоми, за да се подберат най-точните терапии. Т. нар. „течна“ биопсия, която е анализ на циркулираща туморна ДНК в кръвта, позволява откриването на специфични мутации и динамично проследяване на ефекта от лечението.
Втората тенденция е развитие на имуноонкологията - все по-широко навлизат класическите инхибитори на специфични молекули от повърхността на туморните клетки, водещи до заглушаване на имунитета и прогресия на тумора, които вече се комбинират с нови модулиращи, усилващи ефекта молекули. Оказа, че микробиомът на чревната флора има важна връзка с ефективността на имунотерапията. Персонализираните противотуморни ваксини и клетъчната терапия започват да се прилагат все по-често при солидни тумори, а при хематологичните в много случаи те са вече стандарт.
Третата тенденция е навлизането на изкуствения интелект и дигиталната онкология, които подпомагат образната диагностика на туморите.
Благодарение на този напредък вече се наблюдава значително удължаване на преживяемостта и подобряване качеството на живота на онкоболните. Но не трябва да забравяме, че ранното диагностициране и навременното започване на лечение е от изключителна важност. Също така е важно да насочим усилията си към превенцията, което е задача на цялото ни общество.
При кои ракови локализации прогресът е най-видим?
Много са! За щастие са много и то локализации, за които само преди няколко години се постигаха скромни резултати при лечение с медикаменти, които са от началото на века. Но аз ще изброя ясно изразените „шампиони“ по прогрес и със социална значимост, при които се подобриха значително преживяемостта и качеството на живота на пациентите, благодарение на новите терапии.
Ракът на белия дроб, познат като една от най-смъртоносните диагнози в миналото, е водещ пример как таргетните терапии срещу разпознаваеми мутации в неговия геном, които все повече се увеличават, промениха напълно лечението. В случаите, когато тези генетични аномалии не се отриват, прилагането на имунотерапия с т. нар. checkpoint-инхибитори, самостоятелно или в комбинация с химиотерапия, значително повишиха 5-годишната преживяемост.
Мечтата на онколозите - да превърнат рака на гърдата в хронично заболяване, е осъществена в голяма степен. Прецизното определяне на риска чрез геномни панели (Oncotype DX, MammaPrint) позволява да се избегне ненужна химиотерапия.
Голям напредък има и в специфичните подтиповете рак на гърдата - с повишена пролиферация (бързо делене) на туморните клетки и т. нар. тройно негативен рак, при който липсват хормонални рецептори и специфична мутация. Иновативните противоракови терапии антитяло-лекарствени конюгати, които вече се използват рутинно, промениха парадигмата на лечението. Все повече пациентки преживяват дългосрочно с минимални странични ефекти.
Въвеждането и прилагането на нови хормонални и таргетни агенти при рака на простатата, значително увеличи преживяемостта на този често срещан вид рак при мъже в напреднала възраст. За ранното му откриване масово навлезе диагностиката със специфичен вид ПЕТ скенер, който позволява откриването на микрометастази.
В България предстои да започне прилагането на т. нар. радиолигандна терапия. Иновативният метод дава възможност за лечение при напреднали стадии на заболяването. При терапията радиоактивно маркирани молекули се прикрепват към специфични структури от клетките на тумора и въздействат само върху него, без да увреждат околните тъкани.
При колоректален карцином са въведени високоефективни комбинации според молекулярния профил на тумора, удължаващи и усилващи ефекта от лечението. Пациенти с т.нар микросателитна нестабилност, отговарят изключително добре на лечението с имунотерапия. Развитието на „течните“ биопсии позволява динамично проследяване на минимална остатъчна болест.
Къде е България по отношение на заболеваемостта и смъртността поради злокачествено заболяване? Продължаваме ли да изоставаме с ранното диагностициране на рака като цяло? Достатъчно ангажирани ли са личните лекари в този процес – разполагат ли те с достатъчно ресурс и инструменти, за да се ориентират навреме и да насочат пациентите си към специализирана помощ?
България е по средата на европейската класация по обща заболеваемост от рак - около 420-440 нови случая на 100 000 души годишно. Това ниво е по-ниско от средното за ЕС, но не защото реално имаме по-малко тумори, а поради непълния скрининг и късната диагностика, като всъщност имаме по-скоро „скрита“ заболеваемост, отколкото реално по-малко болни.
По отношение на онкологичната смъртност ние сме сред първите три места в ЕС - средно 250-270 починали на 100 000 души, докато в ЕС тя се движи приблизително около 190 на 100 000.
България продължава да изостава сериозно в ранното откриване на злокачествените заболявания. Тук трябва да бъдат споменати нерегулярните скрининг програми за рак на гърдата, шийката на матката и дебелото черво, като на практика те обхващат под 10–15% от болните. Това се дължи от една страна на недостатъчните кампании и диагностична инфраструктура извън големите градове, но също така важен фактор, който трябва да се спомене, е и народопсихологията на българина. И резултатът от това е, че при 50-60% от диагностицираните случаи ракът вече е в III или IV стадий, когато лечението му е много по-трудно, а прогнозата – по-лоша.
Личните лекари би трябвало да са първата линия на защита, но те нямат реални стимули или механизъм за активно проследяване на профилактични прегледи.
Позитивното все пак е започването на изграждане на Национален план за борба с рака (базиран на EU Cancer Plan), със заложени раздели за национални регистри и дигитална онкологична карта, развитие на онкологични центрове в университетските болници, поетапно въвеждане на организиран скрининг, което е много, много важна част от плана, както и програми за обучение на общопрактикуващите лекари, по инициативи на БЛС и онкологичните дружества.
През последните години у нас се предприеха някои стъпки за въвеждане на скринингови програми – за рак на маточната шийка, на дебелото черво. Прави ли ви това оптимист по отношение на ранната откриваемост на тези тумори?
През последните 3–4 години се предприемат успешни стъпки към възраждане на националния скрининг за рак на маточната шийка, рак на дебелото черво и в по-ограничен вид рак на гърдата, като скринингът за рак на маточната шийка е включен в Националната програма за превенция на рака, чиято цел е да обхване над 70% от жените между 30–65-годишна възраст до 2030 година с цитонамазка на всеки 3 години, а при възможност и с тестване за човешки папиломен вирус при жени над 30 г.
След въвеждането на ваксинация срещу HPV за момичета, а вече и за момчета, има реален шанс след 5–10 години да се види спад в честотата на напредналите случаи.
Засега най-перспективната скринингова програма в България е за карцинома на шийката на матката.
При рака на дебелото черво от около 2022–2023 г. тече пилотна фаза в няколко области с финансиране по европейски проекти, с провеждане на имунохимичен тест за окултни кръвоизливи (FIT тест), който при позитивен резултат се последва от колоноскопия като таргетната възраст е възраст 50-69 години. Макар обхватът да е малък – около 10-15%, първите анализи показват, че повече от половината открити случаи са в ранни стадии – първи или втори, което е огромна разлика спрямо рутинната диагностика.
На този етап при скрининга за рак на гърдата, най-честата локализация при жените, участието е доброволно, без единен регистър. Въпреки това има възходящ интерес и частни кампании, които компенсират липсата на държавна организация.
Ако тези инициативи станат устойчиви и с национален обхват, можем в рамките на едно десетилетие да очакваме реален спад в смъртността от рак на маточната шийка и дебелото черво.
По Ваше мнение проблем ли е липсата на реимбурсация от Здравната каса за базовата биомаркерна диагностика, за което настояваха много пациентски организации?
Това е сериозен проблем, който реално забавя модернизацията на онкологичната грижа в България. Липсата на реимбурсация за базова биомаркерна диагностика е може би една от най-големите препятствия по пътя към персонализирана онкология.
В България част от тестовете (PD-L1, HER2, Ki-67) се поемат частично от болниците или фармацевтични компании, но не системно. Молекулярните анализи често се плащат от пациентите или лекарствените компании или се извършват чуждестранно чрез фирмени панели. НЗОК не покрива тези тестове като отделна клинична процедура, въпреки че има подготвен технически стандарт за това.
НЗОК трябва да намери баланса между цените на тестовете и нуждата от тяхното провеждане – да се заплащат тези, за които има налични одобрени медикаменти за познати генетични мутации.
Много лаборатории и НПО предлагат различни видове тестове с вариации в цените от десетки до хиляди левове – в някои от случаите това пълно геномно профилиране не е необходимо при липсата на начини за повлияване на установените мутации.
Каква е Вашата прогноза – кои ще бъдат най-големите пробиви в онкологичната диагностика и терапия в близките няколко години?
Според мен днес вече се виждат ясно контурите на новото поколение диагностични и терапевтични подходи в онкологията.
В диагностичен аспект може да се посочат масовите NGS панели, т. нар. секвениране от ново поколение – съвременна технология за бързо разчитане последователността на ДНК и РНК, и анализ от изкуствения интелект на тумори, рутинната „течна“ биопсия за ранна диагностика и прецизната превенция, подпомогната от изкуствения интелект.
Като терапевтичен пробив са новите комбинации на имунотерапията, персонализираните ваксини и CAR-T за солидни тумори, генната и радиолигандната терапия.
И докато медицинската онкология претърпява своята революция, апелирам към всички четящи това интервю да се погрижат за профилактиката и начина си на живот. Да внимават с какво се хранят, да се опитат да преодолеят вредните си навици, особено тютюнопушенето, да спазват разумни граници в личния си живот и не на последно място – да провеждат всички профилактични прегледи и изследвания, които личният лекар би трябвало да им предлага.
