Доц. д-р Валерия Хаджийска, дм, е специалист по нуклеарна медицина, началник на Клиниката по нуклеарна медицина в УМБАЛ „Александровска“ и ръководител на Катедрата по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология към Медицински университет - София.
Автор и съавтор е на над 130 научни публикации. Има ключов принос за внедряването на съвременни диагностични и терапевтични методи в нуклеарната медицина в България, включително иновативни PET/CT технологии и радиолигандна терапия. Понастоящем ръководи международни проекти на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), свързани с развитието на радиофармацевтиката и нуклеарната онкология у нас. Доц. д-р Валерия Хаджийска, дм е член на Експертния борд на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ).
Доц. Хаджийска, как Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) и Българският национален хъб на мисията срещу рака подпомагат координацията между различните специалисти в онкологията и какви са основните цели?
СОНМ е единствената организация в България, която осъществява реална клинична практика, обединявайки ежегодно над 35 специалисти от различни медицински области. Те развиват активна научна и публикационна дейност и създават единственото по рода си за страната клинично ръководство, базирано изцяло на доказателства. Тази година, например, участвахме в изготвянето на Национално клинично ръководство „Поведение при хепатоцелуларен карцином“. Това е най-честият злокачествен тумор с произход от черния дроб и в Европа от него заболяват годишно над 900 000 души.
СОНМ има ключова роля за систематизирането на онкологичната помощ в България, като предоставя надежден референтен документ за специалистите, основан на подхода GRADE. Особеното при него е, че всяка препоръка става валидна само ако е подкрепена от реални клинични проучвания. Този подход, навлязъл в европейската практика през последните пет години, постепенно се утвърждава като стандарт при разработването на съвременни клинични ръководства.
Каква е ролята на нуклеарната медицина в съвременната онкологична диагностика и терапия, особено в контекста на персонализираното лечение? До каква степен мултидисциплинарният подход променя прогнозата и качеството на лечението при онкологично болни пациенти?
Нуклеарната медицина дълго време се възприемаше като част от образната диагностика, тъй като също работи с интерпретация на образи. Основната разлика е, че използва радиофармацевтици и създава функционални образи, които дават информация за биологичните процеси в организма, а не само за анатомичните изменения.
Благодарение на методи като позитронно-емисионната томография (PET), патологичните промени често могат да бъдат открити значително по-рано. Днес повече от 90% от случаите в нуклеарната медицина са свързани с онкологични заболявания, което води до утвърждаването на термина „нуклеарна онкология“.
Основната роля на специалистите не е първоначалното поставяне на диагнозата, а правилното стадиране на заболяването и оценката на ефекта от проведеното лечение. Получените резултати подпомагат избора на най-подходящата терапия – хирургична, лъчелечебна или системна, което превръща нуклеарната медицина в ключов елемент на персонализирания подход към пациента.
Какво представлява метаболитната радиолигандна терапия и при кои онкологични заболявания към момента показва най-добри резултати?
Метаболитната радиолигандна терапия е сред най-бързо развиващите се направления в съвременната нуклеарна онкология. Това е таргетна терапия, базирана на използването на радиоизотопи, които доставят лечебния ефект директно до туморните клетки.
Обикновено се прилага като трета спасителна линия на лечение – след изчерпване на две стандартни терапевтични линии и при пациенти, навлезли в т.нар. кастрат-резистентна фаза на заболяването. Именно тогава тя може да предложи нови възможности за контрол на болестта.
Как виждате бъдещето на онкологичната грижа в България от гледна точка на ранната диагностика, персонализираната терапия и координацията между различните медицински специалности в полза на пациента?
Точно затова подкрепям СОНМ и Българския национален хъб на Мисията срещу рака. Според мен е необходимо създаването на по-специализирани центрове, фокусирани върху конкретни онкологични заболявания – например центрове за карцином на гърдата или рак на простатата. Тези референтни структури трябва да обединяват целия спектър от диагностични и лечебни възможности, да служат като центрове за обучение и експертиза и да поддържат активен обмен с водещи европейски центрове. Това би подобрило достъпа до знания, иновации и координация на лечението.
В момента много пациенти преминават през различни лечебни заведения за диагностика, терапия и лъчелечение, което често води до забавяне и затруднения. По-добрата организация на процесите и въвеждането на единно електронно здравно досие биха направили онкологичната грижа значително по-ефективна и по-ориентирана към нуждите на пациента. Смятам, че ще е полезно и създаването на ясен и проследим „път на пациента“ в здравната система, който да е приложим не само за тези високо специализирани референтни центрове, но и за останалите по-малки такива, които да се реферират към този алгоритъм, предотвратявайки лутане, диагностични и терапевтични пропуски.
