„Вътреболничните инфекции имат почва у нас и тя е толкова богата, че буквално се закопават под нея и не ги виждаме“. Това каза доц. Валери Велев, дм, преподавател в МУ – София и член на Факултетния съвет на Медицински факултет, по време на XII годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“ и HealthPR с медийното партньорство на Zdrave.net.
По думите му понятието „вътреболнични инфекции“ е остаряло, а вместо него се използва „инфекции, причинени при оказване на медицинско обслужване“.
Доц. Велев представи и най-честите причинители на патогените по отделения, като уточни, че това е върхът на айсберга, но до реалното положение е почти невъзможно да се достигне. Макар данните в България да са оскъдни, Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) е направил проучване за периода 2022-2023 г. при 3977 пациенти в 23 лечебни заведения, от които 13 са от второ ниво на компетентност, а 10 – от трето. Според проучването инфектираните в болниците пациенти са били 147, а инфекциите – 171. Данните на ECDC определят дела на инфекциите, причинени при оказване на медицинско обслужване у нас, на 3,7%, като в същото време делът им в ЕС е 8%, което е причина данните за България да бъдат приемани скептично. Като косвен белег доц. Велев посочи и честота на приемане на антимикробни средства в болница, като средно за ЕС тя е 32,4%, а в България – над 45%.
Адв. Величка Костадинова разгледа нормативната уредба по превенцията, критериите по установяването, доказването и контрола на вътреболничните инфекции. На ниво лечебно заведение отговорността е на неговия ръководител, посочи тя. България отчита изключително висока антибиотична резистентност и ниски нива на болнични инфекции спрямо средните за ЕС на фона на хиляди годишни проверки и единични издадени актове за нарушения и по-скоро става дума за липса на прозрачност, допълни адв. Костадинова.
Д-р Недялко Калъчев, основател и управител на лаборатории CibaLab, акцентира върху липсата на данни, бавната им обработка и ограничения достъп до тях. По думите му свръхнатоварването в сестринското обслужване и особено на тежкоболни пациенти води до пропуски. „Липсва Национална антибиотична стратегия, както и възможност лекарите да се ориентират с картина на инфекциите и причинителите в реално време. Доказан ефект имат организационни мерки като скрининг за определени резистентни микроби“, каза още д-р Калъчев.
„В областта на вътреболничните инфекции у нас има нужда от политики, ресурси и обучение“, каза зам.-председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание д-р Александър Симидчиев. Той предложи да се създаде постоянно работещ механизъм под ръководството на МЗ с участието на всички участващи в процеса страни, който да гарантира спазване на принципите за справяне с антимикробната резистентност и болничните инфекции.
„Единственият критерий за качество в лечебните заведения по света е нивото на болнични инфекции. Трябва да създадем система, като изкуственият интелект може много да помогне с анализ и при стандартизиране впоследствие“, каза още той.
Лечебните заведения имат нужда от адекватни и периодични обучения по ВБИ...повечето лечебни заведения не ги съобщават....болните си умират и никой не търси отговорност за това!!!В МЗ дирекцията, която отговаря за ВБИ се оглавява от Илия Тасев, който е санитарен инспектор.