„Инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Епщайн-Бар - ДНК вирус от групата на херпесните вируси. Практически няма човек, който да не се срещал някога с този вирус, с някаква форма на инфекцията, но клинично проявяване се открива при 15% до 20% от случаите, т.е. в голяма си част преминава безсимптомно“. Това каза инфекционистът доц. Трифон Вълков в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
Той припомни, че вирусите са навсякъде наоколо и всеки ден хората се срещаме със стотици представители на различни вирусни семейства, като херпесната група вируси не прави изключение.
„Този херпесен ДНК вирус е изключително добре адаптиран към човека, ДНК вирус, към който ние сме и резервоар, и източник на тази инфекция“, подчерта инфекционистът.
Той поясни, че инфекциозната мононуклеоза е остро инфекциозно заболяване, което е широко разпространено по света и това се дължи на способността на вируса да остава в латентно състояние и субклиничното му протичане.
„Инфекцията има два пика – първият е между 2 и 5-годишна възраст на децата и вторият пик - от 12 до към 18-20-годишна възраст, затова и наричат вируса „болест на целувката“. Предава се по въздушно-капков път. Над 85% от възрастните обаче имат налични антитела срещу вируса на Епщайн-Бар, на 30-35 години всички хора вече имат антитела“, обясни доц. Вълков.
По думите му, човек може да се зарази чрез целувка, но можете да се изложи на вируса и чрез споделяне на чаша или прибори за хранене или от слюнката на някой, който има мононуклеоза.
„Въпреки това, не е толкова заразна, колкото някои други инфекции, като варицелата, морбили или грип. Характеризира се с изтощение, висока температура, силно болезнено гърло, хиперемирани тонзили, увеличени и болезнени при палпация шийни лимфни възли, по-късно генерализирана лимфаденомегалия и петнист обрив“, описа картината на инфекцията доц. Вълков.
Инфекционистът посочи още, че мононуклеозата няма някакви типични симптоми, но в по-напреднал стадий може да се наблюдава иктер, тъй като може да се засегне черния дроб, да се повишат чернодробните ензими.
По думите му, заболяването може да се диагностицира погрешно като гнойна ангина, може да имитира и сериозни кръвни заболявания и така за заблуди специалистите.
„Абсолютно точна диагноза се прави чрез серологични тестове за антитела на няколко антигена, които се изследват на различни етапи от болестта на пациента. В острата фаза са завишени белите кръвни телца и С-реактивния протеин. След това може да се наблюдават отклонения в разпределението на белите кръвни клетки, да се установят промени в лимфоцитите, които се свързват точно с мононуклеоза“, коментира д-р Благовеста Пенчева - водещ специалист по клинична лаборатория във верига лаборатории.
Д-р Пенчева сподели, че от направените досега над 2000 теста за болестта, 260 са дали положителна реакция, а от направените около 1980 теста за имунитет, 1500 са положителни за антитела, което означава, че те са прекарали болестта, без да имат клиника.
Доц. Вълков обясни, че се работи по създаването на ваксина, но към момента няма одобрена такава. По думите му единствената възможна профилактика е да се избягва контакт с хора, за които се допуска, че са болни. Сред усложненията на болестта той изброи вторичните бактериални инфекции, орофарингити, пневмонии, Епщайн-Бар вирусен хепатит, както и някои неоплазии в малък процент от случаите – лимфом на Бъркет, левкоплакия, назофарингеален карцином, рак на стомаха.
Двамата специалисти препоръчаха спазването на добра хигиена, здравословно поведение и консултация със специалист без отлагане, ако се повяват притеснителни симптоми.
