"Всички сфери на обществено-политическия живот, включително и здравеопазването губят по време на политически кризи. В здравеопазването това ще даде отпечатък по-късно, както при предишната голяма криза с коронавируса. Така че, за нас като медици, решаването на този заплетен политически въпрос час по-скоро, е от значение, за да можем спокойно да вършим нашата работа, за която сме призвани“. Това каза доц. д-р Радосвет Горнев, ръководител на Катедрата по хирургични болести, акушерство и гинекология в УМБАЛ „Лозенец“, в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
По думите му в здравеопазването последиците излизат наяве с известна латентност. „Това, което е щета сега, свързано с настоящата обстановка, ще се появи видимо, отчетливо след известно време. За съжаление неуморимата статистика в медицината показва, че ние сме с едни от най-лошите показатели по отношение на здраве и качество на живот, което включва много компоненти и е свързано с комплексното лечение на нашите пациенти", каза хирургът.
"Най-спешните стъпки на министъра на здравеопазването от редовен кабинет е завършването на Националната здравноинформационна система. Тя трябва да включва приоритетно детското здравеопазване, травматизмът като водеща причина за смърт при млади хора, онкологичните заболявания като част от социално и обществено-значимите заболявания, заедно със сърдечно-съдовите и мозъчните заболявания. Аз съм сигурен, че всеки един министър на здравеопазването знае тези приоритети. Една реформа в здравеопазването обаче не може да бъде осъществена без значителни законови промени, които да имат обществена подкрепа. Националната здравноинформационна система би обезпечила всичко това - за да бъдат видими и съпоставими резултатите и да се види докъде сме стигнали и какво още ни предстои", заяви още доц. Горнев.
Той беше категоричен, че хирургията в България се развива експанзивно и с въвеждане на огромни иновации, които преобръщат представите за нея. „Това е и миниинвазивната хирургия, лапароскопската, роботизираната и България не се отличава от Европа. За съжаление недостатък са някои организационни и логистични проблеми, които са част от комплексната грижа, особено при онкологичните заболявания. Заради диспропорции във финасирането на клиничните пътеки достъпът до робота "Да Винчи" и миниинвазивната хирургия не е толкова добър. Затова пък лапароскопската хирургия, която е съпоставима с роботизираната, е широко застъпена у нас и там се реимбурсират голяма част от консумативите“, подчерта доц. Горнев.
„Нивото на здравна култура е основен критерий в съвремието, защото те трябва да бъдат информирани коя процедура е най-подходяща за тях, както по отношение на самата процедура, така и на резултатите от нея. Хората имат свръхочаквания, а не знаят какви рискове крие болестта им и лечението й. Рисковете са както по време на операцията, така и след нея. Тогава се налага редица специалисти да си сътрудничат, за да може рискът да бъде управляван“, допълни той.
Доц. Горнев заяви, че когато се говори за хирургия в УМБАЛ Лозенец препратката е към трансплантациите. „Това е единствената болница в страната, в която от 2004 г. се извършват детски чернодробни трансплантации, но също и такива на бъбреци и сърце. Нашата цел е да продължаваме в тази насока - трансплантациите, високотехнологичната медицина, свързана с онкологичните заболявания, с превенция на сърдечно-съдовите и мозъчни усложнения и с тази апаратурна обезпеченост, с която разполагаме в болница Лозенец. Трансплантациите при деца изискват огромна колаборация с големи европейски центрове, свързани с детското здравеопазване. Това не може да бъде самоцел и без институционалната подкрепа на държавата. Само така могат да продължат всички спрени трансплантации у нас“, каза той и припомни, че бъбречни трансплантации при деца не са правени от 12 години.
Целия разговор в подкаста може да чуете тук.
