Атопичният дерматит е често срещано заболяване, което при някои пациенти налага сериозно системно лечение, което е скъпоструващо и е редно да бъде реимбурсирано от НЗОК. Това заяви дермотологът доц. Гриша Матеев от Българското дерматологично дружество по време на дискусия в парламентарната Комисия по здравеопазването, организирана по предложение на Националния алианс на хората с редки болести.
Специалистът бе категоричен, че заболяването трябва да се включи с код в наредбата на НЗОК, която определя реда за реимбурсиране и получаване на лекарства за домашно лечение при редки болести.
Между 2% и 10% от всички пациенти с тази диагноза имат необходимост от скъпи съвременни терапии, поясни доц. Матеев. Той посочи, че заболяването е с много сложна етиология и освен кожните прояви, води до много други проблеми като по-честа тревожност, нарушения в съня, депресивн разстройства, по-висок суицидалитет, както и до вторични бактериални, гъбични и вирусни инфекции.
Цялата съвкупност от симптоми нарушава сериозно начина на живот на пациентите, като по статистически данни тези хора ползват 3 пъти повече болнични, поради влошаване на заболяването и общото състояние. Доц. Матеев обясни още, че близо 30%-40% от децата страдат от атопичен дерматит, но с възрастта 15%-20% от тях оздравяват напълно. Онези пациенти, при които болестта продължава и в по-зряла възраст обикновено се лекуват успешно с евмолиенти, но при част от тези хора тя протича комплицирано. Те не се поддават на конвенционалната медикаментозна и фототерапия и по тази причина се нуждаят от по-специфичен терапевтичен подход, допълни той.
Дерматологът представи данни, според които хората с атопичен дерматит имат с 33% по-висок риск да развият бронхиална астма, което е още една причина да им се обръща по-сериозно внимание, да се лекуват пълноценно и да се проследяват активно по време на лечението.
Засега няма точни данни за броя на болните от атопичен дерматит у нас. По данни на СЗО се приема, че заболяването се среща при 2% до 5% от населението в развитите страни, като честотата е по-голяма в държавите, разположени на север, както и в страните с висока степен на индустриализация, където може да достигне и до 20% от хората.
Това трябва да е платена кампания на фармацевтична компания. Епидемиологичните данни са неверни, 6-8% от децата в България са засегнати, голямата част получават ремисия до 2 годишна възраст.