„При прояви на прегряване – главоболие, гадене, повръщане, последвани от сънливост и отпуснатост, не се самолекувайте, а потърсете неотложна медицинска помощ“. Това съветва доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Св. Анна“-София.
Той подчертава, че нервната система е една от най-ранимите части на нашето тяло при престой на висока температура. Това се обуславя от една страна от директното въздействие на топлината, най-вече върху черепа, а от друга - от косвената увреда, която могат да допринесат обезводняването, загубата на соли и минерали и др.
„Неслучайно при високи температури на въздуха и невъзможност за адекватно охлаждане се наблюдава повишена заболеваемост и по-тежко протичане на някои неврологични заболявания – например мозъчен инсулт. Високите температури, прегряването или пък преохлаждането могат да активизират развитие на инфекции от т.нар. „условно патогенни микроорганизми“, които да доведат до възпаление на мозъка (менингити и енцефалити) или до възникване и обостряне на автоимунни заболявания на нервната система. Почти класически са случаите на възникване на лицева пареза (фациалис) след експозиция на студено течение, нерядко от лошо насочен климатик. Не на последно място, докато топлото и слънчево време обикновено води до оптимистично и приповдигнато настроение, необичайно високите горещини се асоциират с повишена раздразнителност, апатия и даже потиснато настроение и поведение“, казва доц. Калпачки.
Той е категоричен, че предпазването на нервната система от неблагоприятното въздействие на високите температури изисква на първо място защита от прякото слънчево греене върху очите и главата. „Отдавна носенето на качествени слънчеви очила не се приема само като красив аксесоар, а преди всичко като допълнително средство за предпазване на ретината на очите, която е изградена от нервни рецепторни клетки. Задължително е избягване на прегряването на главата от директните слънчеви лъчи като, ако не е възможно да се стои на закрито, то тогава трябва да се носи шапка, по-добре от проветрива естествена материя. Това е особено важно за пациентите с епилепсия, преживелите мозъчни инсулти, черепно-мозъчни травми, менингити и др., както и за децата. Директното охлаждане на затоплената глава като се намокри, например, също може да влезе в съображение в някои случаи“, казва неврологът.
По думите му при екстремно прегряване на организма се развива т.нар. „топлинен“ или „слънчев удар“ – състояния, които могат да бъдат опасни за живота, а водещите симптоми при тях са от страна на централната нервна система.
„Изключително важно е в топлите дни да се приемат допълнително течности, като това е редно да бъде обективизирано - т.е., да се изпиват повече бутилки или чаши от обичайното, което сме свикнали. Трябва да се има предвид, че в много топли дни почти половината от приетата течност може да се загуби при изпотяването. И, докато здравите бъбреци успяват да задържат всички полезни соли и чрез урината се отделя само непотребното, то при изпотяването се губят немалко ценни соли и минерали, особено необходими за правилното функциониране на нервната система. Ето защо, при повишено изпотяване е полезно да се приемат допълнително соли и минерали. Подходящи са както естествени разтвори (айран, вода с разтворени в нея лимони или други плодове), така и т.нар. „изотонични напитки“. Не бива да се пренебрегват и достъпните комбинирани препарати от витамини и минерали в профилактични дози“, казва още доц. Калпачки.
