По отношение на карцинома на дебелото черво по данни на СЗО и регистъра за злокачествени заболявания сме в „златната“ среда в Европа. Въпреки това можем да имаме много по-добри резултати, ако се превентира чрез скринингови програми, каквито заложени повече от 20 години има в държави като Франция, Великобритания, Нидерландия.
Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ доц. Александър Кацаров, завеждащ Първо отделение на Клиника по гастроентерология - ВМА София.
По думите му превенцията се осъществява чрез изследване като колоноскопията или чрез тестове за окултно кървене. „За да се случи това, трябва да имаме реимбурсация на тези тестове и всеки човек да може да си ги направи“, каза още доц. Кацаров.
Гастроентерологът беше категоричен, че тестът за окултно кървене не трябва да плаши хората, дори да се окаже положителен. „Всеки тест може да даде и фалшиво положителен резултат, той все пак дава някаква насока и се отива на консултация при гастроентеролог и той ще прецени дали се налага колоноскопия или може да се изчака известно време. У нас този тест е по желание на пациента и не е част все още от пакета профилактични прегледи, както е в Европа и САЩ“, каза доц. Кацаров.
Той обаче подчерта, че въпреки тестовете, заради начина на живот и хранене, заради вредните навици и затлъстяването при съвременния човек, в световен мащаб ракът на дебелото черво ще нараства като заболеваемост.
„За България се очаква през 2050 г. този ръст да е 3,5%“, съобщи още доц. Кацаров.
Той коментира и колоноскопията, която е прието да се направи след 50-годишна възраст като профилактика по световен стандарт, ако няма наследствен фактор по първа линия. Ако обаче има родственик по първа линия с рак на дебелото черво, задължително се прави колоноскопия на 45-годишна възраст, защото е доказано, че заболяването карцином на дебелото черво има пряка наследственост. Ако колоноскопията покаже, че няма патологични изменения на лигавицата или полипи, изследването може да се повтори след 7 до 10 години. За пациентите с наследственост обаче колоноскопията задължително се прави на всеки 5 години“, каза още доц. Кацаров.
Във връзка с предподготовката при колоноскопия специалистът посочи, че вече има нови очистителни, като и приемът им не е нужно да става в деня преди манипулацията, а за два дни, това важи и за количеството изпита вода - т. нар. разделена система на подготовка и това е особено важно за пациенти с придружаващи заболявания. Колоноскопията се извършва във втория ден от очистването, като вече е доказано, че това дава по-добри резултати. У нас пациентът се хоспитализира в рамките на три дни, докато в света това е еднодневна процедура.
В зависимост от размера на полипите са избира и видът на миниинавазивната процедура. Ако се открие по-голям полип - с размер от 5 см., по стандарт пациентът се реферира към голям ендоскопски център, в който може да се извърши такава високообемна операция, за да има добре подготвен екип и реанимация, за да не се случи кървене или перфорация.
По отношение на страха от упойката доц. Кацаров посочи, че хората се страхуват не от нея, а от изпадането в безсъзнание, а най-често това е при мъжете, които избират понякога колоноскопия без упойка. Прилага се с венозна анестезия с медикамент, възприет в целия свят, а изследването трае около 15 минути. Той беше категоричен, че досега няма случай на алергична реакция към тази упойка, и допълни, че виртуалната колоноскопия е много добър допълнителен метод към класическата, но при нея може да не се видят специфични малки полипи.
След колоноскопия, при която се открият и премахнат полипи и се постигне чиста резекционна линия на полипа, се решава проблемът на пациента. На него повече не му се налага никакво лечение, само се препоръчва по-често проследяване, допълни специалистът.
„България не отстъпва на Европа и САЩ по ендоскопски инвазивни процедури“, обобщи доц. Александър Кацаров от ВМА.
