Доц. Кунчев: Ако личен лекар откаже да постави ваксина, абдикира от своите задължения

„Когато една ваксина е разрешена от Европейската агенция по лекарствата, тя отговаря на доста тежки строги критерии. Не съществува друг продукт в медицината, който да минава по-строг контрол. Няма такъв“. В това бе категоричен бе главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, който заедно с представителя на България в ЕМА проф. Илко Гетов отговаряха на зрителски въпроси, свързани с имунизацията срещу COVID в ефира на Нова телевизия.

Всички продукти минават такива тежки процедури, но тъй като е ясно, че ваксините се правят на здрави хора, на малки здрави деца, включително на няколко месеци и дни, изискванията към тях са драконовски, посочи той и допълни, че щом една ваксина е преминала тези процедури, значи отговаря на изискванията за безопасност и ефективност.

Според него ако се взима решение за това каква ваксина да се приложи, съветът трябва да е от наблюдаващия лекар. В повечето случаи става дума за тип на протичане на заболяването, отбеляза той.

На въпрос на зрител, който посочва, че личният му лекар отказва да му приложи ваксина, доц. Кунчев отговори: "Нямаме данни личен лекар да откаже да поставя ваксина. Това би означавало, че той просто абдикира от своите задължения да се грижи за здравето на пациентите си. Аз съм сигурен, че ще убедим всички лични лекари да правят ваксинации. Имаме и законови методи, с които можем да ги принудим, но не е това идеята.

По думите му семейните лекари познават най-добре пациентите от практиката си и могат да преценят най-добре кой да бъде ваксиниран с приоритет, когато започне масовата ваксинация. Логично е да започнат с хронично болните, след това с най-възрастните хора, изтъкна той. По сметките му при около 20% желаещи да се имунизират, на един общопрактикуващ лекар ще падат около 500-600 пациенти, които да се ваксинират.

По повод готовността на властите заведенията да отворят на 1-ви март доц. Кунчев посочи, че премиерът има право да взема решения и да ги налага на Министерския съвет.  „Ако това е решението им, ще го направят“, посочи той. Доц. Кунчев припомни, че действително преди седмица е имало намаляване на случаите, но в момента се наблюдава ръст на случаите, макар и слаб.

Проф. Гетов отговори на въпрос между двата основни вида ваксини, като поясни, че разликата е в технологичните процеси и механизма на действие. РНК базираните ваксините, каквито са на Pfizer и Moderna, са най-новите и модерни. Тази технология е насочена към разработването на ваксини за онкологично болни пациенти – т.н. персонализирана терапия, посочи той. Аденовирусните ваксини са част от другите известни технологии за производство на ваксини, като антигенните, атенюираните или т. нар. живи ваксини, обясни проф. Гетов. В крайна сметка всички ваксини предизвикват организма да произвежда антитела срещу коронавируса, каза той, като подчерта обаче, че това колко антитела ще произведе отделният организъм е индивидуален въпрос. За стабилен имунитет по думите му можем да говорим от 7 до 10 дни след поставянето на втората доза ваксина. След първата доза се осигурява частична защита, но рискът от тежко протичане на заболяването и хоспитализация се свежда до минимум, каза проф. Гетов.

За хората, преболедували вируса, специалистите обясниха, че решението дали да се ваксинират или не зависи от това кога са прекарали заболяването и съответно какво е нивото на антителата им.

На въпрос дали прилаганите към момента ваксини предпазват и срещу британския щам, проф. Гетов отговори, че на този етап те са достатъчно ефикасни. Той допълни, че двата вида ваксини биха могли да бъдат преработени срещу новите мутации на вируса.