„Допреди 2-3 години бяхме в златната среда по резистентност към антибиотици в Европа. След пандемията и прекомерната им употреба се изстреляхме на предни места, заедно с Полша и Гърция”. Това каза пред Нова телевизия главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
Той подчерта, че в световен мащаб нови антибиотици не са се появявали от години.
„Бактериите са научават „да се справят“ с антибиотиците и придобиват резистентност. Ако бактерията е придобила резистентност и влезе в човека, проблемът не е в човека, а в бактерията. Най-често такава устойчивост има при ешерихия коли, която е отговорна за 90% от инфекциите на пикочните пътища, както и при стафилококите и стрептококите“, допълни доц. Кунчев.
По думите му е много важно човек да не прекъсва антибиотично лечение или да променя назначената схема, дори и да се почувства по-добре след първите дни на приема на лекарството.
„Ако приемате дадени лекарства като антибиотиците, които се вземат в определен час, масово пациентите спират на 3-4 ден, щом се почувстват добре. Така бактерията продължава да живее. Така вие не доубивате бактериите и те изграждат резистентност“, обясни той.
По думите му поради неправилна употреба сме на прага да не можем да лекуваме елементарни инфекции, защото е практика самолечението с този вид медикаменти.
Педиатърът д-р Александър Атанасов от своя страна бе категоричен, че е необходим контрол и продължаващо следдипломно обучение на лекарите по темите, свързани с антибиотиците и прилагането им – кои антибиотици кога се използват, какво е вирусна и какво бактериална инфекция.
Доц. Кунчев пък препоръча лечебните заведения да повишават нивото на хигиена, за да не стават гнезда на развитие на резистентни бактерии, и подчерта, че предстои много работа, за да бъде реализиран националният план срещу антибиотичната резистентност.
Заради аптекарите