Събота, 17 Април 2021
12
дек
3
 

Доц. Лалка Рангелова: Няма специфичен хранителен режим при СOVID инфекция

Свръхприемът на редица витамини крие опасност от токсичен ефект

Събота, 12 Декември 2020 | 11:17:09 Невена Попова
3

Доц. Д-р Лалка Рангелова е специалист по хранене, диететика и хранителна епидемиология. От 2012 г. е представител за България в експертни групи към Европейската комисия. От 2018 г. е член на Научно експертния съвет по хранене към Министерс

Доц. Д-р Лалка Рангелова е специалист по хранене, диететика и хранителна епидемиология. От 2012 г. е представител за България в експертни групи към Европейската комисия. От 2018 г. е член на Научно експертния съвет по хранене към Министерството на здравеопазването.

Д-р Рангелова е преподавател в курсове по хигиена и хранене за студенти медици, лекари и медицински специалисти към РЗИ и има богат изследователски опит в областта на хранителната епидемиология. Член е на Българското научното дружество по хранене и диететика, Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания (БАСОРД) и на Българската асоциация по обществено здраве (БАОЗ).

Доц. Рангелова, какви специфични съвети за общо укрепване на организма могат да се дадат в условията на пандемия?

Съветите за общо укрепване на организма в условията на пандемия са идентични с тези извън пандемия. Важно е храненето да бъде здравословно, което означава редовно, разнообразно и балансирано. Храненето трябва да осигурява всички необходими хранителни вещества и енергия за организма. Необходимо е да се контролира консумацията на храни с високо съдържание на мазнини, захар и сол. Да се приемат достатъчно количество вода и течности. Да не се консумира алкохол или ако се консумира, да бъде в малки количества с два дни почивка през седмицата. Да се избягва тютюнопушенето. Да се осигури достатъчен сън и да се избягва стреса на работното място и в дома. И всичко това на фона на умерена физическа активност всеки ден.

В публичното пространство напоследък се появяват всякакви "препоръки" за подходящи храни и диети при хора, пракарали COVID-19. Какъв хранителен режим трябва да спазват преболедувалите COVID инфекцията?

Както няма хранителен режим, които да се препоръчва при COVID инфекция, така няма и специфичен режим, който трябва да се спазва от преболедувалите.

Като цяло храненето трябва да бъде щадящо, с цел по-бързото възстановяване на организма от инфекцията. Храната трябва да бъде приготвена чрез препоръчваните технологии на варене, варене на пара, печене и задушаване. Да се подбират храни с доказано качество, като се избягва употребата на имитиращи продукти. Да се избягва пърженото и панирането. Оптималната хидратация също е важна за елиминиране на токсините натрупани при заболяването. От течностите да се предпочитат вода, минерална вода, билков чай, фрешове и смутита без добавена захар. Да се избягват газирани и енергийни напитки.

Ежедневно е необходимо да се приемат плодове и зеленчуци, тъй като те са богати на витамини и минерали. Да се предпочитат сезонните плодове и зеленчуци поради оптималното съдържание на ценни хранителни вещества. Да се подбират такива с жълт, зелен и червен цвят или богати на бета-каротен, който е прекурсор на витамин А –доказан имуномодулатор за организма. Витамин А се съдържа още в млечното масло, черния дроб, месото. Освен витамин А важно значение за имунната система има витамин D. Богати на този витамин са мазни риби – скумрия, сьомга, херинга и др., също така яйчният жълтък, обогатените млека и др. Важен фактор за добрата синтеза на витамин D в кожата е ежедневното излагане на слънце, тъй като той се образува в кожата под действието на ултравиолетовите лъчи.

За бързото възстановяване на организма значение има и оптималният прием на антоксидантите цинк и селен. Богати на цинк са черен дроб, месо, яйца и морски дарове, а основни източници на селен са рибата, месото, зърнените храни, яйцата и др. Като се има впредвид, че последните три коментирани хранителни вещества се съдържат в месото и месни продукти, то оптималният прием на постно нетлъсто месо и пилешко месо без кожа е задължително условие в храненето след боледуване.

Традиционното българско кисело мляко е функционална храна, изключително богата на пробиотици или бактерии с подчертан благоприятен ефект върху стомашно-чревния тракт. Препоръчителният дневен прием при възрастен е 200 г на ден. Да се предпочитат млека с намалена масленост или 2%.

Зърнените храни са ценен източник на въглехидрати и тяхната консумация трябва да доставя от 45 до 60 процента от енергията на храната. Да се предпочитат пълнозърнестите продукти пред тези, произведени от бели брашна. При стомашно-чревни проблеми обаче в обаче в резултат на прием на много лекарства, хлябът (бял, типов) да се консумира препечен.

В кои случаи приемането на поливитаминни препарати и комбинации с микроелементи може да застраши здравето?

Витамините са нискомолекулни органични съединения с важно биологично значение за организма. Те са естествени компоненти на храните, но обикновено съдържанието им в тях е много малко. Не се синтезират в организма на човека в количества, адекватни да посрещнат нормалните ежедневни физиологични потребности. Приемат се основно с храната и това ги прави есенциални или незаменими хранителни вещества за организма. Витамините участват при осъществяване на много процеси и функции, като стабилизиране на клетъчните мембрани, донори са на водород и електрони, имат действие на хормони и катализатори, повишават имунобиологичната реактивност и устойчивост на организма, подпомагат кръвотворенето, необходими са за нормалния метаболизъм на другите хранителни вещества и много др.

Ежедневния прием на разнообразни храни е достатъчно условие да осигури адекватният прием на повечето витамини, с изключение на витамин D, съществено значение за който има синтезът на витамина в кожата под действието на УВ лъчите от слънцето. Установено е че 90% от необходимото количество витамин D се набавя в резултат на излагане на слънчева светлина.

Здравият човек не се нуждае от допълнителен прием на витамини под формата на хранителни добавки. Достатъчно е да се храни здравословно, балансирано и адекватно. Да има нормална за възрастта физическа активност и да се излага на слънце поне 15 минути дневно.

При наличие на доказани дефицити на витамини обаче е необходим прием на витамините не само чрез храните, които реално ги съдържат, но и чрез хранителни добавки. Целта в този случай е бързо да се попълнят липсващите количества витамини, тъй като техният недостиг се отразява сериозно на физическата и умствена работоспособност и качеството на живот. Много важно е да се знае, че дефицитите от витамини дълго време протичат без изразени специфични симптоми, което значително затруднява диагнозата.

Приемът на повечето витамини чрез храната не може да доведе до предозиране, тъй като те се съдържат в малки количества в хранителните продукти. Единствено предозиране на витамин А е възможно да се осъществи чрез храна, защото съдържанието на витамин А в черния дроб е много високо. Така например: съдържанието на витамин А в 100 г свински черен дроб е 3400 мкг ретинол еквивалент (РЕ), в 100 г телешки черен дроб е 3800 мкг РЕ, в 100 говежди черен дроб е 9200 мкг РЕ. Препоръчителният дневен прием за мъжете на възраст над 19 години е 800 мкг РЕ на ден, а при жените над 19 години е 700 мкг РЕ/ден. Горната граница за нерисков хранителен прием (ГГНХП) на витамин А при възрастното население е 3000 мкг РЕ на ден. Следователно със 100 г свински или телешки черен дроб може да се приеме четири пъти по-голямо от препоръчваното количество витамин А на ден, а с говежди черен дроб може да се приеме три пъти по-голямо количество от ГГНХП на витамина.

Жени, на които предстои бременност и бременни жени, трябва да бъдат особено внимателни при консумация на храни, богати на витамин А, тъй като витамин А в големи количества може да има тератогенен ефект върху плода. Високите количества на витамин А по време на бременност (обикновено над 7500 мкг РЕ, но има единични случаи при прием на 3000 мкг РЕ) може да предизвикат спонтанен аборт, аномалии в развитието на плода и вродени дефекти на новороденото.

Белези на хронична токсичност на витамин А могат да се появят след прием на повече от 15 000 мкг РЕ при възрастните за продължителен период от време – няколко седмици. Те се характеризират със сухота и лющене на кожата, дерматит, нарушаване растежа на косата, болки в костите и ставите, главоболие, умора, безсъние и др.

При всички останали витамини предозиране може да се получи само чрез прием на хранителни добавки, които ги съдържат в големи количества. И ако за част от витамините не са установени токсични количества или не са регистрирани неблагоприятни ефекти върху организма при прием на много по-големи от препоръчваните количества за съответната възраст и пол за нашето население (отразено в Наредба №1 от 2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението), то токсичните ефекти на витамините D, витамин Е и витамин К са добре проучени.

Витамин D може лесно да предизвика токсични прояви при прекомерен прием на витамина - като хранителна добавка или от обогатени с витамина храни, като води до повишаване нивата на калция в кръвта и свързаните с това ефекти – апатия, анорексия, запек, диария, сухота в устата, чувство на страх, главоболие, гадене и повръщане, жажда и обща слабост. По-късните прояви на интоксикацията са свързани с калцификация на меките тъкани и включват болки в костите, сърдечна аритмия, високо кръвно налягане, бъбречни увреждания, загуба на тегло.

Токсичните прояви на свръхприем на витамин Е са свързани с повишена склонност към кървене, а токсичните прояви на свръхприем на витамин К3 са свързани с хемолитична анемия и иктер при новороденото.

Свръхприемът на витамин С чрез хранителни добавки може да има неблагоприятен ефект върху организма, което се дължи на метаболитите на витамина в пикочно-отделителната система. Приемът от 2-3 грама витамин С дневно предизвика неприятна диария, която се дължи на осмотичните ефекти на неабсорбирания витамин С в червата. При прием на витамин С над 2 г дневно значително увеличава рискът от образуване на бъбречни оксалатни камъни специално при лица с високи нива на калций в урината, тъй като оксаловата киселина е краен продукт на обмяната на витамина.

Защо трябва да се избягва приемът на имуностимуланти без лекарско предписание? Кои са най-опасни?

Имунната система ни защитава от болести, причинени от бактерии, вируси и токсини. Тя предотвратява увреждането на човешкия организъм от чужди тела и злокачествени клетки. Основната функция на имунната система е да разпознава чуждите тела (антигени) и да произвежда срещу тях специфични защитни тела (антитела), които да ги унищожават. Блокирането на този процес може да доведе до развитие на алергия или автоимунни нарушения.

Хората, които живеят в бедност и са недохранени, са по-уязвими към инфекциозни заболявания. Дефицитът на белтъци в храната понижава функциите на имунната система. Има доказателства, че различни дефицити на витамини и микроелементи – например дефицит на цинк, селен, желязо, мед, фолиева киселина и витамини А, В6, С и Е – влошават имунните отговори.

Храната осигурява всички хранителни вещества, от които има нужда имунната система, за да осигурява адекватна защита на тялото. Липсата или пониженото внасяне дори само на един вид хранителни вещества може да причини сериозни нарушения на имунната защита дори при очевидно здрави хора. Ето защо разнообразното и балансирано хранене е ценен съюзник в създаването на перфектен имунен отговор.

Някои витамини и минерали имат подчертан ефект по отношение на имунната система. Витамин А има значение при имунния отговор на организма. Витамин Е и витамин С са основни антиоксиданти, които свързват свободните радикали и така защитават клетъчните функции, предотвратяват окислението на белтъците и предпазват клетъчните мембрани от окисление и разрушаване, с което реално повишават защитните сили на организма. За предпочитане е витамините да се приемат от натурални източници т.е. чрез храните, а не под формата на синтетични съединения, каквито са в хранителните добавки.

Науката е доказала, че чрез храната не може да се получи предозиране на витамини и минерали, но чрез хранителни добавки това може да се получи лесно. Ето защо безразборният прием на витамини с действие върху имунната система не се препоръчва на здрави лица, тъй като това може да има неблагоприятни реакции от токсичен характер поради големите дози на витамини и минерали и действието им не само върху имунната система, но и върху други органи и системи на организма.

Приемът на имуностимулатори, които са свързани с образуване на цитокини в организма, не се препоръчва поради възможността за възникване на т.н. цитокинова буря при предразположени индивиди и среща на организма с патогенни микроорганизми – вируси, бактерии и други. Цитокините са нискомолекулни регулаторни белтъци или гликопротеини, секретирани от белите кръвни клетки, в отговор на редица стимули. Тялото произвежда цитокини, за да помогне в борбата с бактерии, вируси и др.

 Обикновено когато се разболеем, имунната ви система реагира, за да неутрализира инфекцията и след това се „изключва“. Около 10-20% от общата популация може да има генетичен рисков фактор, който е свързан с дефект в имунния отговор, който дефект провокира цитокинова буря при определени инфекции. Имунната система се активира прекомерно и изобилието от тези провъзпалителни цитокини е това, което води до полиорганна недостатъчност и потенциална смърт.

Какви витамини могат да се дават на деца в зимния период без опасения от вреда?

За предпочитане е витамините да се приемат от натурални източници, т.е. чрез храните, а не под формата на синтетични съединения, каквито са в хранителните добавки.

По отношение на витамините организмът няма нагласа да трупа запаси, още повече, че за нормалната му функция са необходими малки количества от отделните витамини.

Ежедневното здравословно хранене, съдържащо всички необходими хранителни вещества и енергия, е достатъчно за осигуряване на необходимите количества витамини и минерали при децата. При доказан дефицит или при заболяване витамини и минерали се предписват като част от лечението, но това се осъществява под лекарски контрол и в предписани дози.

Продължителният и неконтролиран прием на витамини и минерали крие рискове от появата на реакции от хронично предозиране и при децата и това трябва да се има предвид.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
gzN4

Магьосник 13.12.2020 09:25:37

Кой изтри имейлите на ДПС и Атака? Кой е магьосника?

Каква 13.12.2020 03:09:00

е тази?!

Лекар 15.12.2020 00:06:03

Изглежда не е виждала истински болен през живота си, тоест чиновник.


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
17 депутати в новата здравна комисия, оглавява я д-р Симидчиев (Обновена)
16.04.2021 18:18:41 Ирина Пекарева

17 депутати в новата здравна комисия, оглавява я д-р Симидчиев (Обновена)

17-членна ще е здравната комисия в 45-ото Народно събрание, решиха депутатите днес. Всяка от парл ...

Променят Устройствения правилник на РЗИ
16.04.2021 17:15:40

Променят Устройствения правилник на РЗИ

По-голям спектър на кандидатите за някои от дирекциите в РЗИ предлага Министерство на здравеопазв ...




Актуална тема
Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците
11.12.2020 14:48:07 Полина Тодорова

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света, погубвайки хиляди животи, но и изправ ...