Днес е Световният ден за борба с диабета. В България според статистиката от това заболяване страдат около 500 000 души. 40% от хората обаче не знаят, че имат диабет. Коя е най-добрата превенция на диабета и какво трябва да се знае за състоянието, което предшества появата му – предиабетът? Защо все по-често млади хора попадат в групата на диабетиците?
Отговор на тези и други въпроси търсим днес от доц. Малина Петкова, ендокринолог в УМБАЛ „Лозенец“
Доц. Петкова, като че ли в публичното пространство се говори по-често за диабет, отколкото за предиабет. Припомнете кои са критериите за това състояние.
За предиабет говорим, когато е доказано нарушение на глюкозния толеранс или повишено ниво на глюкозата на гладно. Диабетът, изявен по време на бременността –гестационен диабет, също може да се прояви в по-късна възраст при някои жени. Рискови фактори за появата на захарен диабет са затлъстяването и инсулиновата резистентност. При всички пациенти, при които е налице фамилна обремененост със захарен диабет или са диагностицирани с хипертония, нарушения в обмяната на мазнините, е необходимо да се проведат тестове за диагностициране на захарен диабет. Проблемът е, че 1 от всеки 2 (44%) от случаите остават недиагностицирани.
Тук е мястото да Ви попитам, подмладява ли се диабетът?
Да, за съжаление, и за това има много причини. Традиционно факторите, които се обвиняват, са заседналият начин на живот и нездраволсловното хранене при младото поколение. В бъдеще ще оценяваме последиците на COVID пандемията върху заболяемостта от захарен диабет. Да не пропускаме и стреса като неизменен фактор в напрегнатото всекидневие на младите хора, които търсят своето утвърждаване и бързат да постигнат целите си.
Достатъчно внимание ли се обръща на ранната диагностика на диабета и предиабета?
Не винаги, защото проблемът се неглижира от обществото като цяло, включително и от хората от рисковите групи.
Ще припомня, че освен нивото на глюкоза в кръвта на гладно, днес разполагаме и с други показатели, които могат да бъдат много полезни – нива на инсулина с HOMA индекс – един показател, който дава информация за чувствителността на тъканите за действието на инсулина. Тези изследвания се прилагат от ендокринолозите в специализираната извънболнична помощ, те са достъпни и много информативни. Помагат на специалистите да препоръчат индивидуален хранителен режим при необходимост.
Не мога да не Ви попитам с какви рискове е съпътствана една актуална и често коментирана ситуация днес – самоволно прилагане на лекарство за диабет с цел намаляване на телесното тегло?
Трябва да е ясно, че има регистрирано лекарство за лечение на затлъстяване, но то има специфичен начин на приложение, който се различава от начина на приложение на същото лекарство в друга концентрация и което е предназначено за хората с диабет и се прилага един път седмично. Става въпрос за две различни индикации – затлъстяване и захарен диабет –тип 2. Много хора предпочитат удобството на седмичното приложение, без да се замислят за последиците и без изобщо да се консултират с лекар специалист. Индикациите са ясни и строго определени, това и в двата случая е лекарство, което се отпуска по лекарско предписание и ефектът от него трябва да се проследява от специалист. Не може да се прилага самоволно и по лична преценка от страна на пациента със затлъстяване.
Ето защо моят апел към фармацевтите е да не го продават безразборно, а задължително да изискват рецепта.
Днес отбелязваме Световния ден за борба с диабета. Кое според Вас е най-важното послание, което трябва да достигне да хората за това заболяване?
Неслучайно темата на деня тази година е „Обучение днес за превенция утре“. Нашата мисия като лекари е да обучаваме хората, да ги информираме и да ги насочваме към адекватно поведение и лечение за постигане на истинска превенция на диабета. Не трябва да се допуска заболяването да се открива едва когато невролог или офталмолог потвърдят, че са настъпили усложнения. И, разбира се, ще повторя – в основата на превенцията е подходящият стил на живот, определен за всеки пациент индивидуално.
