Доц. Нина Янчева: Късната диагноза при VB е риск за бърза прогресия до СПИН

Доц. Нина Янчева е ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина при МУ-София. От 2008 г. тя работи в Отделението за придобита имунна недостатъчност на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, като от януари 2017 г. е началник на същото отделение. Научната дейност на доц. Янчева включва над 100 публикации в български и чуждестранни списания, участие в 7 учебника и над 110 участия в национални и международни конгреси и конференции.

Доц. Янчева, с днешна дата какво знаем със сигурност за новия щам на ХИВ? Как бе открит той?

Досега мутациите на HIV не бяха отразявани в медиите, главно поради ефективността на наличната антиретровирусна терапия. Наскоро д-р Крис Уаймант и неговият екип докладваха нов вариант на HIV от подтип В, наречен вариант VB (вирулентен подтип B). Според техните проучвания VB може да причини по-тежка инфекция. Вариантът VB е идентифициран за първи път при 17 HIV позитивни лица по проекта BEEHIVE - едно проучване, което събира проби от цяла Европа и Уганда. Тъй като 15 от тези хора идват от Нидерландия, изследователите анализират данни от група от над 6700 HIV позитивни лица в Нидерландия. Това идентифицира допълнително 92 инфектирани с този вариант от всички региони на Нидерландия, т.е. общият брой на хората, инфектирани с VB варианта в това проучване е 109.

Хората, инфектирани с VB, показват значителни различия преди започване на антиретровирусно лечение, в сравнение с лица, заразени с други варианти на HIV. Не се изразяват в следното. Първо, пациентите с VB са имали между 3,5 и 5,5 пъти по-висок вирусен товар. На второ място, скоростта на намаляване на CD4 клетките (индикатор за увреждане на имунната система от HIV) се наблюдава два пъти по-бързо при лица с VB, което ги поставя в риск от развитие на СПИН много по-бързо. След това - инфектираните с VB показват и повишен риск от предаване на вируса на други хора.

Този вариант на вируса показва и значителна промяна в генома, засягаща почти 300 аминокиселини.

Чрез анализиране на моделите на генетични вариации сред пробите, изследователите установяват, че вариантът VB се е появил за първи път в края на 1980-те и 1990-те години в Нидерландия. Няма разлики по отношение на пол, възраст, предполагаем начин на предаване при лицата с VB вариант, в сравнение с другите HIV инфектирани хора в Нидерландия.

Това показва, че повишената преносимост на варианта VB се дължи на свойства на самия вирус, а не на характеристики на хората с вируса.

По-различна ли е клиничната картина при заразените с него?

Няма разлика по отношение на симптомите на заболяването. Основната разлика е, че ако тези хора, които са инфектирани с варианта VB не бъдат диагностицирани навреме, те много бързо ще прогресират до стадий СПИН като развият редица СПИН-свързани заболявания (инфекции и неоплазми). Без антиретровирусно лечение се очаква HIV инфекцията да прогресира до авансирала инфекция само за 9 месеца от момента на поставяне на диагнозата за индивиди с VB, в сравнение с 36 месеца за индивиди, които не са инфектирани с VB, при HIV позитивни мъже. Това сочат резултатите от наблюденията във възрастовата група 30 - 39 години.

Напреднала HIV инфекция ще се развие още по-бързо при по-възрастните пациенти. Следователно, много хора могат да прогресират до СПИН до момента, в който са диагностицирани, като след това се очаква по-лоша прогноза, въпреки лечението.

Лекува ли се с наличните познати средства?

Добрата новина е че, след започване на лечението, лицата с VB вариант имат подобно възстановяване и поддържане на имунната система както и при хора, инфектирани с други варианти на HIV. Въпреки това, изследователите подчертават, че тъй като вариантът VB причинява по-бърз спад в силата на имунната система, е от решаващо значение хората да бъдат диагностицирани рано и да започнат лечението възможно най-скоро.

Над 30 са одобрените до момента антиретровирусни медикаменти, като и предстои одобрението на нови медикаменти, включително и такива с нов механизъм на действие. Има достатъчно медикаменти, които влияят на различни етапи от репликацията на вируса. Така, че възможните антиретровирусни комбинации не са малко и позитивното е, че са ефективни и срещу този вариант с множество мутации.

В каква посока се очаква да продължат изследванията върху варианта VB?

Бъдещите изследвания in vitro биха могли по-подробно да анализират ролята на вирусния генотип и да разкрият все още неизвестен механизъм на вирулентност на молекулярно или клетъчно ниво. Вирулентността е много по-висока за варианта VB. Предполага се, че основният механизъм на вирулентност е различен от добре познатия ефект на клетъчния тропизъм. Основната теория на компромис между инфекциозност и вирулентност е, че инфекциозността и вирулентността са взаимно свързани. Ако инфекциозността е твърде ниска, вирусът не може да бъде предаден, когато неговият гостоприемник контактува с други гостоприемници, но ако вирулентността е твърде висока, гостоприемникът става твърде болен, за да има контакти и да осъществи предаване на микроорганизма. В случая с HIV смисълът на тази теория е, че не бихме очаквали силно вирулентните вируси да се разпространят масово сред населението при липса на широко разпространено лечение, тъй като техните гостоприемници биха прогресирали до СПИН много бързо, ограничавайки възможностите за предаване.

По-голямата част от еволюцията, довела до варианта VB, се е случила преди 1992 г., т.е. преди да е имало ефективна комбинирана антиретровирусна терапия. За момента се смята, че широко разпространеното лечение е полезно за предотвратяване на нови вирулентни варианти. По-нататъшни изследвания за разбиране на механизма, който кара варианта на VB да бъде по-предаваем и да уврежда имунната система, може да разкрие нови цели за антиретровирусни медикаменти от следващо поколение.